Лайза Макманн - Угасване

— Как бих могъл! — Кабъл гали косата й. — Но трябва да се науча да се справям с чувствата, които са част от всичко това. Не съм свикнал да ме е грижа за нещо, за някого, толкова много, че да ме боли. Не и по този начин.

Джейни мълчи, умислена.

— Знаеш ли, ти си първият човек, на когото някога съм казала „обичам те“? Дори не помня на майка си да съм го казвала. Което е тъжно.

— Не знаех — казва Кабъл и отпуска глава назад върху облегалката на дивана. Поема дълбоко дъх. Издиша. — Обичаш ли ме още, Джейни?

Джейни го гледа смаяна, невярваща.

— Естествено, че те обичам! Да не би да съм го казала ей така!

— Кажи го пак тихичко, на ухото ми! — настоява той.

Тя се усмихва, отпуска меката си буза върху неговата, бодлива и неравна, и прошепва:

— Обичам те, Кейб.

Седят, прегърнати. И Кабъл я пита:

— Истина или предизвикателство?

Джейни премигва.

— Имам ли някакъв избор?

— Нямаш — казва Кабъл. — Добре… — поема си дълбоко въздух. — Какво става с теб, Джейни? Просто… трябва да знам. Моля те? — Намества я, така че да вижда очите й.

Те се напълват със сълзи.

Той оправя очилата й и поема дълбоко въздух.

— Хайде, кажи ми!

Джейни прехапва устна.

— Нищо, Кейб. Добре съм.

Не може да го погледне.

Кабъл прокарва пръсти през косата си.

— Просто… просто го кажи. Освободи се от това, за да можем да се справим с него. Ослепяваш от всички тези сънища, нали?

Джейни остава с отворена от изненада уста.

Той докосва бузата й и я гали с палец.

— Но какво… как… — чуди се тя.

— Присвиваш очи, дори когато си с очила. Боли те глава през цялото време. Ярката светлина ти пречи. Все по-бавно си връщаш зрението след всеки сън. — Той спира разстроен. — А последния път в болницата не виждаше, когато се събуди, но не от чужд сън, а от твоя собствен кошмар. Това ти беше първият случай, нали?

Тя се обляга на рамото му. Не си спомня съня в болницата. И не иска да плаче повече.

— По дяволите! — казва. — Добър си!

— След колко време? — прошепва.

Тя допира с устни бузата му и въздиша.

— До няколко години.

Той поема рязко дъх и бавно го изпуска.

— Добре. Какво друго, Джейни?

Тя затваря очи примирена.

— Ръцете ми — казва. — Ще бъдат сбръчкани и грозни и безполезни след петнайсет години.

Той чака и гали гърба й.

— Нещо друго? — Гласът му е загрижен.

— То е по-различно — прошепва тя. — Просто… не мога да шофирам повече. Никога. — Губи битката със сълзите. — Горката Етел. Сега поне ще има добро семейство.

Кабъл я прегръща, люлее я, разресва косите й с пръсти.

— Джейни? — казва след малко. — На колко години беше госпожица Стюбин, когато умря?

— Седемдесет и нещо.

Той въздиша.

— О! Слава богу!

— Можеш ли да се справиш с това, Кабъл? Защото, ако не можеш… — задавя се. — Ако не можеш, ми кажи сега.

Кабъл поглежда в очите й.

Докосва скулата й.

16:22

Кабъл се обажда на Капитана.

— Комиски слуша.

— Сър, може ли вече да се движим с Джейни заедно, без да се крием?

— При създалите се обстоятелства бих казала, че идеята не е толкова лоша, дори ме радва. Да. А пък и делото на Уилдър за кокаина приключи в понеделник. Той пледира виновен.

— Страхотна сте, сър!

— Да, да, знам. Идете на кино или нещо такова, става ли?

— Разбира се! Благодаря ви!

— И стига сте ме притеснявали!

— Дочуване, сър.

— Грижете се за себе си! И двамата!

Кабъл се усмихва и затваря.

— Познай какво.

— Какво? — пита Джейни.

— Можем да излезем на първа среща!

— Супееер!

— И познай какво друго — ти плащаш!

— Аз? Защо?

— Изгуби баса.

Джейни се сепва за миг. Боксира Кабъл по ръката.

— Не, ти не може да си се провалил на пет теста!

— Напротив! Имам доказателство.

— По дяволите!

— Да, имам.

24 май 2006,19:06

Джейни се приближава с широки, уверени крачки към аудиториума на гимназия „Фийлдридж“, където стотици родители, баби и дядовци, братя и сестри седят на пейки, сгъваеми столове и в ложите на балконите, на трийсет и пет градуса жега и влага, и веят с програми към подгизналите си вратове. Изглежда, сякаш поредната церемония за завършване идва в повече на климатика на старото училище и той не може да се справи с положението.

Джейни се озърта и забелязва Кабъл няколко реда назад. Той й изпраща дяволита целувка и тя му се усмихва. Лентата на абсолвентската й шапка заплашва да смачка мозъка й на пихтия, докато потта попива в нея.