Лайза Макманн - Угасване

Джейни стиска устните си да не треперят.

— Да, сър!

— Браво, моето момиче! Ще направим всичко в рамките на закона, за да запазим способностите ти в тайна. Все пак най-вероятно е да се разбере, че си била на този купон по задача и че работиш за мен под прикритие. Твоята версия и тестовете за наркотици ще ни трябват като доказателства. Ако престъпниците се уплашат и пледират виновни, след като видят купищата доказателства, които ще представим, отиваме на съд и мисията ти във „Фийлдридж“ със сигурност ще бъде разкрита. Но ти трябва да казваш само истината, за каквото и да те питат, а ние после ще се оправяме някак.

Очите на Джейни се отварят широко.

— Значи, ако ме разкрият… аз ще… вие…

Капитана се усмихва.

— Ще си запазиш работата. Не се тревожи. Марта също се е измъквала на косъм на няколко пъти, но тайната й никога не е била разкривана пред съда. Адвокатите не подозират за съществуването на Ловците на сънища и никога не задават правилните въпроси. Така че, хайде да не се тормозим за това предварително, става ли? Искам да си вземеш малко почивка до края на учебната година, да се успокоиш и да възстановиш силите си. — Капитана се завърта на стола и продължава без преход: — И, Кейб, имам някои по-малки самостоятелни задачи за теб от понеделник след училище. Ясно?

— Да, сър! — отговарят Джейни и Кабъл едновременно.

— Вие двамата ще можете ли да работите отново заедно в бъдеще, или да си преразгледам плановете? — пита Капитана без предисловия.

Джейни поглежда Кабъл. Кабъл поглежда обувките си.

— Да, сър! — казва Джейни накрая. Предизвиква Кабъл да отговори.

— Разбира се! — казва Кабъл. Като избягва погледа на Джейни.

Капитана кимва и се заема с листовете по бюрото си.

— Добре. Джейни, виж дали Кобу или Бейкър, или Рабиновиц са свободни да те закарат вкъщи. Ще се чуем скоро.

— Да, сър!

Джейни се изправя с пламнало лице. Чувства се засрамена пред Кейб. Изнизва се през вратата, като оставя Кабъл и Капитана вътре, и решава да се прибере пеша, вместо да се моли да я закарат.

Не е стигнала много далеч, когато колата на Кабъл профучава край нея и я посипва със сняг.

Кабъл забавя.

Спира.

Дава на задна.

Джейни извръща поглед към храстите, мечтаейки за място, където да се скрие.

Кабъл сваля десния прозорец и гледа към Джейни. Усмихва се мрачно. Прехапва устна.

— Да те закарам, Ханаган?

Джейни кима сдържано и се качва. Знае, че все някога ще трябва да говорят, ако ще продължават да работят заедно.

— Мога да се прибера пеша от вас, за да не те притеснявам — казва учтиво.

Пътуват в мълчание.

Кабъл свива в алеята пред дома си.

Слизат от колата.

Стоят един срещу друг и се гледат известно време, но Джейни не отмества поглед, победена от емоциите си. Гневна е. Още не може да разбере защо той я заряза така неочаквано. Сигурно защото се остави училите да я опипват. Джейни иска да знае истината. Но не желае пак да бъде отрязана.

— Благодаря, че ме докара — казва накрая.

Той не отговаря, не помръдва — тя се обръща бавно и тръгва към вкъщи.

— Почакай! — вика след нея.

Джейни е чакала толкова дълго. Чакала е за отговор. Продължава да чака той да признае, че не може да я докосва, защото е била омърсена от онези изроди. Джейни вече не иска да чака. И забързва крачка.

Кабъл се колебае, после се затичва след нея. Спира я по средата на улицата.

— Ела с мен вкъщи — предлага той. Изглежда уморен. — Моля те. Трябва да говорим.

Очите на Джейни светват гневно, но все пак тръгва с него. Може пък накрая да получи някакъв отговор.

Джейни сяда във всекидневната на ръба на стола, без да съблича палтото си. Поема си дълбоко дъх и решава да говори направо.

— Имаш три минути да ми кажеш, че причината не е в това, че онези копелета са ме докоснали.

Кабъл се олюлява.

— Какво?

Джейни поглежда часовника си.

Кабъл започва да крачи.

— Мога да се справя с непрекъснатото ти крачене — казва Джейни след минута. — Мога да се справя и с това, че имаш проблеми, над които трябва да работиш. Мога да се справя дори ако ми кажеш, че просто не ме обичаш. Винаги съм си мислила, че това тъпо проклятие със сънищата никога няма да ми позволи да имам връзка и предполагам съм извадила късмет, че това между нас продължи толкова дълго. Но когато изведнъж решаваш, че не можеш да ме докоснеш повече, понеже група задници са се опитали да ме изнасилят — ами, просто искам да знам дали наистина си толкова гаден. И ако си, ще ми бъде много по-лесно да се разкарам оттук след — поглежда часовника си — една минута и двадесет и четири секунди.