Лайза Макманн - Угасване

Джейни разбира.

— Но, Капитане, той не можа да понесе дори да ме докосне след случая с Дърбин! — Разплаква се. — Сякаш беше отвратен завинаги от това, че други са ме докосвали или… не знам.

Пресяга се за кърпичка между седалките.

— Исусе! — казва Капитана. — Джейни, изслушай ме. Ти вече си добър детектив. Знаеш, че в нашата професия всеки си има своите предчувствия и търси отговорите. Правиш го толкова добре в работата си. Защо не следваш същата логика в личния си живот? Ще трябва да поговориш с Кабъл, ако искаш развръзка. Безкрайните размишления и предположения водят само до задънени улици.

Джейни затваря очи. Отпуска глава на облегалката.

— Съжалявам, Капитане. Права сте. Обещавам, че няма да позволя тази каша да се отрази на работата ми. Да работя за вас, е най-доброто, което се случва в живота ми. Усещам, че мога да променя нещо, разбирате ли?

Капитана стисва за миг ръката й.

— Разбирам, хлапе. И имам големи планове за теб, ако си в играта.

— Капитане?

— Да.

— А как ще отида където и да било, като не мога да шофирам?

Капитана въздиша.

— Още не съм го измислила.

— Знаехте ли, че госпожица Стюбин е катастрофирала заради сън? Убила е трима невинни.

Капитана намалява скоростта и поглежда към Джейни.

— Знаех от архивите, че е участвала в ужасна катастрофа в миналото. Нямах представа, че е било заради сън. — Капитана прави пауза. — Била е на шестнайсет, когато се е случило.

Джейни мълчи потресена.

Капитана продължава:

— Осъдили са я за автомобилно убийство, Джейни. Отнели са й книжката и три години е прекарала в женско изправително заведение. Ако е била пълнолетна, наказанието е щяло да бъде по-тежко. Това е сериозно.

Стомахът на Джейни се свива.

— Вчера замалко да блъсна едни дечица — казва тихо. — Друго дете сънуваше в автобуса.

Капитана клати глава заканително.

— Ами да. Това решава случая. Джейни, ако отново те видя да шофираш, сама ще ти напиша глобата, кълна се! Междувременно, ако ми трябваш някъде, ще те закарам аз или ще ти изпратя кола. Не искам да си хабиш сънищата в проклетия обществен транспорт.

Джейни се чувства така, сякаш току-що са я напъхали в клетка.

— Ами училището? — пита. — Ще трябва да ходя с училищния автобус. Какво ще кажа на хората? И Кабъл ще разбере. Голяма гадост.

Капитана й хвърля строг поглед.

— Имаш ли представа какво е гадост? Да убиеш трима невинни — това е гадост. Мислиш, че животът ти е труден сега, опитай да живееш с нещо подобно. — Гласът й е суров.

Джейни мълчи.

Връщат се обратно във Фийлдридж.

Телефонът на Капитана звъни, тя поглежда номера и вдига:

— Комиски слуша. — Пауза. — Да, при мен е. — Още една пауза. — Да, наред е.

Кимва, поглежда Джейни с ъгълчето на окото си и с мрачна усмивка затваря телефона.

— Съвсем наред — повтаря Капитана с устни, стиснати в тънка линия.

12:36

Капитана оставя Джейни у дома, прегръща я делово и казва:

— Обади ми се, ако имаш нужда да говориш за тези неща.

— Благодаря, Капитане.

— От теб зависи какво ще кажеш на Кабъл, ако ще му казваш изобщо. Трябва да знаеш, че аз не смятам нищо да му обяснявам, освен ако не засяга директно партньорската ви работа, но дори и тогава бих те помолила ти да го направиш. А за забраната да караш, мисля, че Кабъл ще я приеме доста добре. Достатъчно се притеснява, за което и аз имам заслуга.

Капитана потегля — Джейни й махва вяло. Поглежда тъжно Етел, тиха и сама на алеята. Обръща се и се прибира вкъщи.

Не е съвсем сигурна какво да прави сега.

Влиза в стаята си. Зелената тетрадка, още отворена, я гледа зловещо от леглото, където е останала.

Джейни внимателно я затваря и я пъха в кашона в гардероба.

Просва се по гръб на леглото и лежи с поглед, забит в тавана.

14:23

Хладният влажен вятър упорито вее през мрачното чистилище на госпожица Стюбин на улица „централна“.

— Сега знаеш толкова, колкото знам и аз, Джейни.

Джейни тихичко седи до госпожица Стюбин. Сълзи се стичат от слепите очи на старицата.

Няма повече думи за казване. Само съчувствие, решителност и частица сила, които растат споделени помежду им. И усещане за свобода. Работата на госпожица Стюбин е приключена.

Това е сбогуване.

С бавно движение на костеливите си пръсти госпожица Стюбин стисва ръката на Джейни.

— А сега трябва да се видя с моя войник.

И леко започва да избледнява.

— А аз ще ви срещна ли някога пак? — пита Джейни умоляващо и тревожно.