Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

С изражение на мрачно задоволство Зара прекоси подиума, отиде до масата и отметна черната покривка, сякаш беше магьосник, изнасящ представление пред публика.

Стон на ужас премина през множеството. Даяна усети как й се повдига. Под покривалото лежаха тленните останки на Дейн Ларкспиър, проснати върху масата като труп, чакащ аутопсията си.

Главата му беше отметната назад, устата му — отворена в безмълвен вик. Ребрата му бяха натрошени, късчета бели кости и жълти сухожилия се подаваха между гротескните рани. Кожата му беше съсухрена и пепелива, сякаш беше мъртъв от известно време.

Гласът на Хорас се извиси до вик:

— Пред себе си виждате един храбър млад мъж, изпратен на мирна мисия в царството на феите, и ето какво ни върнаха те. Този обезобразен труп!

Ужасяващ писък раздра тишината. Жена с тъмната коса и тясното лице на Дейн Ларкспиър се беше изправила на крака с вопъл. Елена Ларкспиър, осъзна Даяна. Едър мъж с разкривено от потрес и ужас лице я държеше в прегръдките си.

Даяна усети, че й се повдига. Не беше харесвала Дейн Ларкспиър, ала той беше просто дете и мъката на родителите му беше истинска.

— Така избраха да съобщят на родителите му? — Гласът на Кадир беше пропит с горчилка. — Това е театър. Диърборн открай време е повече шоумен, отколкото политик.

От другата страна на пътеката Ласло Балог им хвърли гаден поглед. Не бе официално член на Кохортата, доколкото Даяна знаеше, но определено им симпатизираше.

— А то наистина е било обезобразено! — извика Зара с искрящи очи. — Вижте следите от ухапване, дело на келпита! Може би дори подпомогнати от вампири или върколаци…

— Престани, Зара — измърмори Мануел.

Никой обаче като че ли не забеляза изблика на Зара — сред множеството се беше възцарил хаос. Ловци на сенки ругаеха на дузина различни езици. Даяна усети как я обзема ледено отчаяние.

— И това не е всичко… през последните няколко дни още долноземски престъпления излязоха наяве — заговори Хорас отново. — Група храбри центуриони, верни на нефилимското си потекло, откриха един принц на тъмните елфи да се крие в Сколоманса. — Той се обърна към Зара и Мануел. — Доведете предателите!

— Не така правим нещата — прошепна Даяна. — Не така се държат ловците на сенки, не по този начин търсим отговорност от събратята си за техните постъпки…

Млъкна, преди Кадир да успее да отговори. Зара и Мануел бяха изчезнали в един от коридорите зад подиума и сега се върнаха заедно с Тимоти Рокфорд. Между тях крачеха няколко ученици, които Даяна познаваше: Диего Росалес, Раян Мадуабучи и Дивя Джоши.

Ръцете им бяха завързани на гърба, устните им — затворени с руни за мълчание, руни, които обикновено носеха единствено Мълчаливите братя. Очите на Даяна срещнаха тези на Диего и видяха в тях неподправен страх.

— Руни за мълчание — каза Кадир с отвращение, докато Залата изригваше от крясъци. — Представи си да се отнасят с теб по този начин и да ти затворят устата… да нямаш възможност да се защитиш.

Даяна скочи на крака.

— Какво правиш, Хорас! Това са деца! Нефилимски деца! Наше задължение е да ги защитаваме!

От руната за усилване на гласа, подразненото изсъскване на Хорас отекна в помещението.

— Да, те са наши деца, нашата надежда за бъдещето! А снизхождението ни към долноземците ги е превърнало в лесна плячка за измама. Тези заблудени души помогнаха на един елфически „принц“ да избяга от Сколоманса, след жестокото му нападение над друг от най-обещаващите ни млади умове.

Стаята утихна. Даяна и Кадир си размениха объркани погледи. За какво говореше?

Мануел стрелна очи наляво, като се подсмихваше.

Миг по-късно се появи Гладстоун, полуносейки момиче в окъсана рокля, върху чиито рамене беше наметнат центурионски плащ.

Беше Саманта Ларкспиър. Черната й коса падаше на клечки пред лицето, очите й се стрелкаха напред-назад като насекоми. Ръцете й бяха извити като хищни нокти до тялото й, тя протегна една към множеството, сякаш пъдеше мухи.

Даяна имаше чувството, че ще повърне.

Мануел тръгна към нея, сключил нехайно ръце зад гърба си.

— Саманта Ларкспиър — каза и от множеството се изтръгна стон, когато осъзнаха, че това бе сестрата на мъртвото и осакатено момче върху масата. — Разкажи ни за принц Кийрън.

Саманта заклати глава напред-назад и косата й се люшна.

— Не, не! Такава ужасна болка! — изстена тя. — Не ме карай да мисля за принц Кийрън!

— Горкото момиче — подхвърли Ласло Балог на висок глас. — Травматизирано от долноземци.