Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Хайме явно също го забеляза и погледът му стана по-остър, ала единственото, което каза, беше:

— Трябва да кажете на артефакта къде да ви отведе. Не искате да оставите той да избере.

Кийрън се обърна към Кристина.

— Отиваме на Кръстопътя на Брам.

Кристина наведе очи, прокарвайки леко ръце по артефакта.

— Отведи ни до Кръстопътя на Брам.

Елфическата магия бе толкова тиха, помисли си Кит. Нямаше звук, шумотевица, ярки магьоснически светлини. Между две поемания на дъх Марк, Кийрън и Кристина просто изчезнаха.

Още една среща , помисли си Даяна. При това — извънредна: бяха я събудили рано сутринта с огнено съобщение, призоваващо я на заседание на Съвета в Гард.

Гуин се бе опитал да я увещае да се върне в леглото, но тя бе прекалено притеснена. Притесняваше се за Джия. За Ема и Джулиън. Знаеше, че Хорас се опитва да ги превърне в пример за назидание, поставяйки ги под домашен арест, но те бяха още деца. Колко дълго щеше да се проточи това наказание? И колко дълго щеше да издържи Джулиън далече от братята и сестрите си?

Оставила бе Гуин с целувка и бе побързала да отиде в Гард, където бе открила ловци на сенки от цял свят, не само жителите на Аликанте, да се стичат в Гард, чиито порти се охраняваха от центуриони. Едва бе успяла да си намери място в предната част, близо до Кадир Сафар от нюйоркските нефилими.

Когато вратите се затвориха, те останаха да се взират в подиум, който бе празен, с изключение на един-единствен стол с висока дървена облегалка и маса, застлана с черна драперия, която като че ли закриваше нещо неравно, от което по гърба на Даяна полазиха тръпки. Каза си, че не бе възможно да е онова, на което прилича. Може би бяха просто купчина оръжия.

Докато членовете на Съвета бавно заемаха местата си, в стаята се възцари тишина. Хорас Диърборн, в пълно инквизиторско облекло, се качваше на подиума, следван от Мануел и Зара в центурионски униформи. И двамата носеха дълги копия, върху които бяха издълбани думите primus pilus .

— Първите копия — преведе Кадир.

Даяна го беше срещала и преди: обикновено тих мъж, който в продължение на години беше вторият в командването след Мерис и все още оглавяваше нюйоркските нефилими. Изглеждаше уморен и напрегнат, а мургавата му кожа имаше жълтеникав оттенък, който не беше там преди.

— Означава, че са ги повишили до лична охрана на инквизитора и консула.

— И като стана дума за консула — прошепна Даяна в отговор, — къде е Джия?

Шепотът й бе подхванат и от другите, като искра в суха прахан, и много скоро целият Съвет жужеше. Хорас вдигна ръка умиротворяващо.

— Добре дошли, нефилими. Нашият консул Джия Пенхалоу изпраща поздравите си. Тя е в Елмазената цитадела, за да се посъветва с Железните сестри относно Меча на смъртните. Той много скоро ще бъде изкован наново, което ще позволи съдебните процеси да бъдат възобновени.

Шумът утихна до тихо мърморене.

— Злополучно съвпадение е, че двете срещи трябваше да се състоят в един и същи ден — продължи Хорас, — ала времето е от жизненоважно значение. Трудно ще бъде да проведем това заседание без Джия, но аз знам нейната позиция и ще бъда неин представител тук.

Гласът му отекваше в Залата. Използва руна за усилване , помисли си Даяна.

— Последния път, когато се събрахме, обсъждахме по-строги закони, които да регламентират търсенето на отговорност от долноземците. Нашият консул, в своята доброта и щедрост на духа, поиска да отложим прокарването на такива закони… ала тези хора не разбират от щедрост. — Лицето под оредяващата руса коса бе почервеняло. — Те разбират единствено от сила ! И ние трябва да направим ловците на сенки силни отново!

През Залата премина шепот. Даяна се огледа за Кармен, която се бе изказала така храбро на предишното заседание, но не я откри никъде.

— За какво е всичко това? — прошепна на Кадир. — Защо ни е събрал и ни държи тиради?

Лицето на Кадир беше мрачно.

— Въпросът е накъде бие.

Даяна се вгледа изпитателно в лицата на Мануел и Зара, но не успя да разчете нищо върху тях, освен самодоволство върху това на Зара. Това на Мануел беше безизразно като бял лист хартия.

— От уважение към консула ни бях готов да приема подобно забавяне — продължаваше Хорас, — но се случиха събития, които правят всяко по-нататъшно чакане невъзможно.

През редиците премина очаквателен шепот — за какво говореше?

Той се обърна към дъщеря си.

— Зара, покажи им зверството, което феите извършиха срещу нас.