Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— За какво служат?

— Ако изпаднете в опасност в Двора на краля, счупете горната част — каза Нене.

— Отрова ли е?

Джулиън звучеше любопитно, докато закопчаваше верижката около врата си. Стъкленицата легна върху гърдите му.

— Не… ще ви направи невидими за тъмните елфи, поне за известно време. Не знам колко дълго трае магията. Никога не съм била принудена да я използвам.

Цвърчащ гоблин с парче пергамент и внушително паче перо вървеше покрай кортежа и отбелязваше имена. Хвърли бърз поглед към Ема и Джулиън.

— Лейди Нене, лорд Фъргюс. Всеки момент ще потеглим.

— Ние? — каза Джулиън отегчено и Ема примига, изумена от това колко много звучеше като елф. — Да не би да идваш с нас, гоблине? Ще ти хареса ли една ваканция в Двора на тъмните елфи?

Гоблинът присви очи срещу него.

— Добре ли сте, лорд Фъргюс? Звучите различно.

— Може би защото си мечтая за гоблинови глави, с които да украся беседката си. Махай се.

Джулиън прицели един ритник в гоблина, който изсъска от уплаха и побърза да се отдалечи, продължавайки надолу по редицата.

— Внимавай какви маски носиш, дете — каза Нене, — току-виж, изгубил си истинското си лице.

— Фалшиво или истинско, все едно — отвърна Джулиън и улови юздите, докато кортежът потегляше в нощта.

Преди Кит да успее да отговори на Тай, оживление в библиотеката ги накара да се покажат иззад рафтовете.

Дру се беше върнала и стоеше до вратата със срамежлив вид, но и усмивка на лице. Привлекателно тъмнооко момче, което изглеждаше като не толкова широкоплещеста версия на Диего Росио Росалес, прегръщаше Кристина. Марк и Кийрън го гледаха с неспокойни лица. В мига, в който Кристина го пусна, Хелън се приближи, за да се ръкува с него.

— Добре дошъл в Лосанджелиския институт, Хайме. Благодаря ти, че се отзова толкова бързо.

— Хайме Росио Росалес — тихо каза Тай на Кит.

— Намерих го на плажа и веднага го доведох — заяви Дру гордо.

Хелън изглеждаше озадачена.

— Но как го разпозна?

Дру размени поглед с Хайме, отчасти панически, отчасти примирено.

— Той остана няколко дни при мен, докато бяхме в Лондонския институт.

Всички изглеждаха слисани, макар Кит да не беше сигурен точно защо. Отношенията между различните нефилимски семейства бяха безкрайно объркващи: на някои, като Ема, Джейс и Клеъри, гледаха почти като на членове на семейство Блекторн, на други — не. Трябваше обаче да отдаде заслуженото на Дру, задето беше успяла да скрие от всички факта, че в стаята й има някой. Това издаваше талант за измама. Съчетан с уменията й с шперца, говореше за престъпен уклон, на който Кит се възхищаваше.

— Искаш да кажеш, че е бил в стаята ти? — попита Марк невярващо и се обърна към Хайме, който беше отстъпил назад, опирайки гръб в една от дългите маси. — Тя е само на тринайсет!

Лицето на Хайме придоби изумен вид.

— Мислех, че е поне на шестнайсет…

Хелън си пое рязко дъх. Марк подаде раницата си на Кийрън, който я пое с объркан вид.

— Не мърдай от мястото си, Хайме Росалес.

— Защо? — попита Хайме подозрително.

Марк тръгна към него.

— За да те напердаша както трябва.

Като акробат Хайме се преметна заднешком, приземявайки се върху масата, откъдето впери яростен поглед в Марк.

— Не знам какво си мислиш, че е станало, но нищо не се случи. Дру ми е приятелка, независимо на колко години е. Това е всичко.

— Не разбирам — прошепна Тай в ухото на Кит, — защо Марк е ядосан?

Кит се замисли. Това бе едно от страхотните неща у Тай — караше те да проследиш нишките на подсъзнателната логика, които се преплитаха под повърхността на обикновените разговори. Предположенията и хипотезите, които хората си градяха, без дори да се замислят защо, изводите, които си вадеха от някои думи и жестове. Кит не мислеше, че някога отново ще взема тези неща за даденост.

— Нали знаеш как в книгите рицарите защитават честта на една дама? — прошепна в отговор. — Марк смята, че трябва да защити честта на Друзила.

— Масата ще се счупи — каза Тай.

Имаше право. Краката на масата, върху която се беше покачил Хайме, се клатеха заплашително.

Дру скочи между Марк и Хайме, разперила широко ръце.

— Спри — заяви яростно. — Не казах на Хайме на колко години съм, защото той ми е приятел. Слушаше ме и гледаше филми на ужасите заедно с мен, и се държеше така, сякаш онова, което казвам, е важно, и не исках да се държи с мен като с малко дете.

— Но ти си дете — каза Марк. — Не бива да се държи с теб като с възрастна.