Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Спря и за миг просто остана да го гледа. Даваше си сметка, че Кийрън го гледа от другия край на стаята, и се зачуди защо, двамата бяха имали интересен разговор веднъж, на покрива на Лондонския институт, в който бяха осъзнали, че са външни лица, що се отнася до семейство Блекторн.

Само че Кит не беше сигурен дали това все още е вярно. Както за него, така и за Кийрън. Оттогава не бяха говорили повече.

Докато минаваше между редиците с книги, забеляза, че донякъде иронично, се намираха в секцията МОРСКИ СЪЗДАНИЯ И ВОДНИ НЕЩА.

— Тай — повика го. — Тай, какво става?

Може би Тай най-сетне се беше прекършил под тежестта на скръбта, загубата и страха. Имаше нещо невероятно уязвимо в тънкостта на пръстите му, в пламналите му бузи, когато вдигна очи. Може би…

Кит осъзна, че очите на Тай грееха, но не от сълзи. Другото момче вдигна лист хартия — писмо.

— От Хипатия Векс е — каза с нисък глас. — Съгласи се да ни помогне за Пазара на сенките.

— Какво става?

Джулиън взе на бегом извитите каменни стъпала, спускащи се от беседката на Фъргюс, като си оправяше тениската.

Ема го последва по-предпазливо, позабавяйки се, за да си метне дрехи и да вземе раницата си.

Нене стоеше в средата на стаята, облечена в дълга зелена рокля, над която беше наметнала тежка зелена пелерина, обточена със зелени и сини пера. Отметна качулката й с нетърпеливи пръсти и ги погледна.

— Кралицата ви предаде — повтори. — В този момент се готви да отиде в Двора на тъмните елфи с Черната книга.

Ема се сепна.

— Двора на тъмните елфи? Но защо?

Нене ги изгледа сурово.

— Разбирате, че предавам Двора си и моята господарка, говорейки с вас по този начин. Ако бъда разкрита, ме очаква по-лоша съдба, отколкото можете да си представите.

— Ти ни потърси — изтъкна Джулиън. Отново беше себе си, спокоен и овладян. Може би това означаваше да нямаш чувства, може би никога не се изгубваш напълно в каквото и да било. — Не ние теб.

— Дойдох, защото съм длъжница на рода Блекторн. Заради злото, което сестра ми Селит причини на Артър, като го измъчва и прекърши ума му с магия, така че никога да не може да бъде изцелен. И защото не искам кралят на тъмните елфи да притежава Черната книга на мъртвите.

— Но той като нищо вече я притежава — каза Ема. — Отвлече Анабел… а книгата е у нея.

— Имаме шпиони в Двора, разбира се — каза Нене. — Анабел действително е при него, но отказва да му даде Черната книга, а понеже знае истинското му име, той не може да я принуди.

— Тогава защо не си тръгне от Двора? — попита Джулиън.

— Това не мога да ти кажа — отвърна Нене. — Единствено онова, което прави кралицата. Не смята обещанията, които ви даде, за обвързващи, защото книгата, която й донесохте, е копие, а не оригиналът.

— Това е нелепа формалност — заяви Ема.

— Царството на феите се върти около нелепи формалности — каза Нене. — Кралицата прави онова, което иска. Такава е природата на елфите.

— Но защо иска да даде книгата на краля? Та тя го мрази! Каза, че не иска тя да попадне в ръцете му… — започна Ема.

— Действително каза, че иска да я опази от ръцете му. — Джулиън беше пребледнял. — Но не каза, че няма да му я даде въпреки това.

— Не — съгласи се Нене. — Не го направи.

Думите на кралицата отекнаха в главата на Ема. Черната книга е нещо повече от тъмна магия. В нея има заклинания, които ще ми позволят да си върна пленника от Тъмния двор.

— Ще размени книгата за пленника в Двора на тъмните елфи, който и да е той — каза Ема.

— Или тя.

— Той — рече Нене. — Пленникът е синът й.

Джулиън си пое рязко дъх.

— Защо не ни каза това досега? Ако бях знаел…

Нене го изгледа яростно.

— Не е лесно за мен да предам своята кралица! Ако не беше заради децата на сестра ми, никога не бих…

— Очаквах кралицата да ни предаде — каза Джулиън. — Но не и да го направи толкова скоро, нито по този начин. Трябва да е отчаяна.

— Защото се опитва да спаси детето си — рече Ема. — На колко години е?

— Не знам — отвърна Нене. — Открай време криеха Аш от нас. Не бих го разпознала, ако го видя.

— Кралят не може да сложи ръка на книгата. Кралицата каза, че почерня елфическите земи с магия и изпълва реките с кръв. Представете си какво би сторил, ако притежаваше Черната книга.

— Ако можем да вярваме на кралицата — изтъкна Джулиън.

— Доколкото знам, това е истината — рече Нене. — От Тъмния мир насам от земите на тъмните елфи струи зло. Казват, че там е скрито могъщо оръжие, нещо, което се нуждае от заклинанията на Черната книга, за да бъде събудено за живот. Нещо, което би могло да изличи цялата елфическа магия.