Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Кохортата те е бичувала? — прошепна той.

— Не. — Кийрън пусна ризата си, но не помръдна от мястото си, обърнат към стената зад леглото. — Появиха се върху гърба ми, когато водата в басейна ме докосна. Това са белезите на Ема. Нося ги, за да ми напомнят за агонията, която тя нямаше да бъде принудена да изтърпи, ако не бях аз. Когато водата от басейна ме докосна, почувствах страха и болката й. Как е възможно да ми прости нещо такова?

Кристина се изправи на крака. Кафявите й очи искряха от болка, ръката й докосна лекичко гърба на Кийрън.

— Кийрън. Така както всички притежаваме безгранична способност да допускаме грешки, всички притежаваме и безгранична способност да прощаваме. Ема носи тези белези на драго сърце, защото за нея те са доказателство за храброст. Нека бъдат същото и за теб. Ти си елфически принц. Виждала съм те да бъдеш храбър, колкото най-храбрите хора, които познавам. Понякога най-смелото нещо, което можем да сторим, е да се изправим срещу грешките си.

— Ти си елфически принц. — Кийрън се усмихна, макар и мъничко накриво. — Още някой ми каза същото тази вечер.

— Да осъзнаеш, че си допуснал грешка, и да се опиташ да я поправиш, е всичко, което всеки от нас може да се надява да стори — рече Марк. — Понякога е възможно да бъдем тласкани от най-добри намерения… Опитвал си се да спасиш живота ми, когато си отишъл при Гуин и Ярлат… но резултатът беше ужасен. Ние всички имахме най-добри намерения, когато отидохме на заседанието на Съвета, а ето че Ливи е мъртва, а Аликанте е в ръцете на Кохортата.

Кийрън потръпна и се обърна, за да ги погледне.

— Заклевам ви се, че ще се боря до последния си дъх, за да ви помогна да спасите онези, които обичате.

Кристина се усмихна, видимо трогната.

— Засега нека просто се съсредоточим върху Ема и Джулиън — каза тя. — Ще ти бъдем благодарни, ако бъдеш с нас в царството на елфите утре.

Марк вдигна ръце зад врата си и развърза елфическата стрела, която висеше около врата му.

— Искам да я носиш, Кийрън. Никога вече не бива отново да останеш беззащитен.

Кийрън не посегна да я вземе.

— Подарих ти я, защото исках да бъде твоя.

— А сега аз искам да бъде у теб — рече Марк. — Много са онези, които искат да ти сторят зло, тук и в царството на феите. Искам да съм сигурен, че винаги ще имаш оръжие близо до себе си.

Кийрън бавно посегна и взе стреличката от ръката на Марк.

— В такъв случай ще я нося, щом това ще те зарадва.

Кристина отправи неразгадаем поглед на Марк, докато Кийрън нахлузваше стреличката през главата си. Имаше нещо одобрително в изражението й, сякаш се радваше на щедростта на Марк.

Кийрън прокара ръце през косата си и тя се плъзна между пръстите му на мастиленосини къдрици.

— Изтощението ме надвива — каза. — Съжалявам.

В Лова Марк би обвил ръце около Кийрън и би го прегърнал. Те щяха да бъдат възглавници един за друг срещу коравата земя.

— Искаш ли да ти направим постеля от завивки на пода? — предложи Марк.

Кийрън вдигна очи, грейнали като излъскани огледала: черно и сребърно.

— Мисля, че бих могъл да спя в това легло, ако не съм сам.

Лицето на Кристина стана аленочервено.

— Ами добре. В такъв случай ще ви пожелая лека нощ…

— Не — побърза да каже Кийрън. — Имах предвид и двама ви. Искам и двамата да останете с мен.

Марк и Кристина се спогледаха. Това бе първият път, помисли си Марк, в който наистина я поглеждаше, откакто се бяха върнали от „Васкес Рокс“. Беше се чувствал прекалено неловко, прекалено засрамен от собствената си обърканост. Сега осъзна, че тя изглеждаше точно толкова пламнала и объркана, колкото и той.

Раменете на Кийрън увиснаха лекичко.

— Ако не искате, ще ви разбера.

Кристина беше тази, която събу обувките си и се покатери в леглото до него. Все още беше по дънки и потниче, едната презрамка на което се беше скъсала в битката с харпиите. Марк се пъхна в леглото от другата страна на Кийрън, отпускайки глава върху ръката си.

Дълги минути останаха да лежат така в мълчание. Топлината от тялото на Кийрън беше позната… така позната, че бе трудно да не се сгуши до него. Да придърпа одеялата над тях, да забрави всичко в мрака.

Ала Кристина беше тук и присъствието й сякаш променяше атомите на въздуха, химическия баланс между него и Кийрън. Вече не беше възможно да потъне в забрава. Този момент беше сега и Марк си даваше сметка за близостта на Кийрън така отчетливо, както не си бе давал сметка, откакто се бяха срещнали за първи път, сякаш часовникът на връзката им беше върнат назад.