Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Хелън бе отишла да разкаже на Ейлийн какво става. Марк нямаше представа колко е часът, ала през прозореца вече не влизаше лунна светлина. Той седеше на матрака до Кийрън, а Кристина се беше свила в стола до леглото.

Избягваше да срещне очите й. Знаеше, че не е направил нищо лошо, като я беше целунал, нито беше нередно, че тя го беше целунала. Помнеше последния път, когато беше говорил с Кийрън насаме, в Лондонското светилище. Как Кийрън беше докоснал елфическата стрела около шията му. Тя се беше превърнала в нещо като символ на тях двамата. Думите, които Кийрън беше изрекъл след това, все още кънтяха в ушите му: И тогава ще сме приключили един с друг.

Не знаеше дали е в състояние да обясни какво изпитва към Кийрън, нито дори към Кристина. Знаеше само, че няма чувството, че е приключил нито с Кийрън, нито с Кристина, ако Кийрън избереше да се върне при него.

— По-добре ли се чувстваш, Кийрън? — попита тихо.

— Да… Кристина е много добра милосърдна сестра.

Кристина извъртя очи.

— Просто те превързах. Недей да преувеличаваш талантите ми.

Кийрън се загледа тъжно в превързаната си ръка.

— Чувствам се малко странно с липсващ ръкав.

Марк не можа да сдържи усмивката си.

— Много е стилно. Голям хит сред мунданите, да ходиш с един ръкав.

Очите на Кийрън се разшириха.

— Наистина ли?

И Марк, и Кристина се изкискаха. Кийрън се намръщи.

— Не бива да ми се подигравате.

— Всички ги подкачат — закачи го Кристина. — Така правят приятелите.

При тези думи лицето на Кийрън грейна така, че Марк усети болезнен порив да го прегърне. Предполагаше, че елфическите принцове нямаха приятели, двамата с Кийрън никога не бяха говорили за това. Имаше време, когато те бяха приятели, ала любовта и болката бяха променили това по начин — Марк знаеше сега — който не беше необратим. Имаше хора, които се влюбваха, но си оставаха приятели — Магнус и Алек, Клеъри и Джейс, Хелън и Ейлийн.

Усмивката на Кийрън се беше стопила. Той се раздвижи неспокойно под завивките.

— Има нещо, което трябва да кажа и на двама ви. Да обясня.

Кристина придоби разтревожено изражение.

— Не и ако не искаш…

— Става дума за Сколоманса — обясни Кийрън и те замълчаха и заслушаха разказа му за Кухината.

Марк обикновено се изгубваше в историите на другите. Открай време беше такъв, още от малък, и си спомни колко обичаше Кийрън да му разказва истории, когато бяха в Лова… как бе заспивал с пръстите на Кийрън в косата си и гласа му в ушите си, разказващ му истории за Блодайед, принцесата, създадена от цветя, и за черния казан, който възкресявал мъртвите, и за битката между Гуин ап Нийд и Хърн Ловеца, която разтърсила дърветата.

Кристина никога не се изгубваше в историите по същия начин, помисли си Марк. Тя бе изцяло тук, с потъмняло лице и разширени от ужас очи, докато Кийрън им разказваше за Кохортата, за битката край басейна, за начина, по който Диего го беше спасил и как той бе избягал от библиотеката.

— Ужасни са — каза Кристина, едва ли не преди Кийрън да беше довършил. — Ужасни. Че са способни да стигнат толкова далече…!

— Трябва да проверим как са Диего и останалите — каза Марк, макар че Диего Росио Росалес беше един от най-нелюбимите му хора. — Да се уверим, че са добре.

— Ще пиша на Диего — каза Кристина. — Кийрън, толкова съжалявам. Мислех, че в Сколоманса ще бъдеш в безопасност.

— Нямаше откъде да знаеш. Докато бях в Сколоманса упреквах Диего, задето не се готви за бъдещето, ала това е бъдеще, което никой не би могъл да предвиди.

— Кийрън е прав. Вината не е твоя — рече Марк. — Кохортата е излязла извън всякакъв контрол. Предполагам, че един от тях е последвал Ема и Джулиън в царството на феите.

Кийрън отметна завивките си с внезапно рязко движение.

— Трябва да последвам Ема и Джулиън, дължа им го. Сега разбирам това. Разкайвах се за онова, което сторих, още преди водата на басейна да ме докосне. Ала никога не можах да им го кажа. Никога не можах да заслужа прошката им или да изкупя вината си за стореното.

— Ема ти е простила — каза Кристина.

Кийрън обаче не изглеждаше убеден. Когато отново проговори, гласът му беше колеблив:

— Искам да ви покажа нещо.

Когато нито Марк, нито Кристина помръднаха, той се обърна, коленичил върху леглото, и вдигна ризата си, оголвайки гърба си. Марк чу как Кристина си поема рязко дъх при вида на кожата му.

Тя беше покрита с белези от удари с камшик. Изглеждаха наскоро заздравели, сякаш бяха само на няколко седмици — вече не кървяха, но все още бяха зачервени. Марк преглътна на сухо. Познаваше всеки белег върху кожата на Кийрън. Тези бяха нови.