Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Върви при него — каза Марк. — Ти си този, когото иска.

Кит примига и стана. Излезе от кухнята, съпроводен от окуражителната усмивка на Кристина.

Тай не беше отишъл далече — беше в коридора отвън, облегнат на стената. Очите му бяха затворени, устните му се движеха беззвучно. В ръката си държеше химикалка и щракаше с нея отново и отново, щрак, щрак .

— Добре ли си? — попита Кит, оставайки неловко до вратата на кухнята.

Тай отвори очи и го погледна.

— Аха.

Кит не отговори. Струваше му се невероятно, че Тай би могъл да е добре в този момент. Беше твърде много. Да изгуби Ливи, а сега и този страх да не изгуби Джулиън и Марк… и Ема, и Кристина. Кит имаше чувството, че вижда как семейство Блекторн се стопява пред очите му. Сякаш унищожението, което Малкълм им беше пожелал, се случваше сега, въпреки че него вече го нямаше, и те всички щяха да си отидат един по един.

Но не и Тай. Моля те, не причинявай това на Тай. Той е добър, заслужава нещо по-хубаво.

Не че хората винаги получаваха онова, което заслужават, знаеше Кит. Това бе едно от първите неща, които беше научил за живота.

— Добре съм — каза Тай, сякаш можеше да чуе съмненията му. — Трябва да бъда добре заради Ливи. И ако нещо се случи с Марк или Джулиън и Ема в царството на феите, това също е окей, защото мога да възкреся и тях. Имаме Черната книга. Можем да ги съживим.

Кит зяпна, умът му сякаш беше пълен с бял шум и шок. Не можеше да говори сериозно, каза си. Не можеше наистина да го мисли.

Вратата на кухнята се отвори зад него и Марк излезе в коридора. Каза нещо, което Кит не чу, а после отиде при Тай и го прегърна. Тай отвърна на прегръдката му, отпускайки глава на рамото му. Все още стискаше химикалката. Кит видя синините по дланите и китките му, онези, които трябва да беше получил, докато се катереше по кладата в Идрис. Изпъкваха толкова ярко на фона на бледата му кожа, че на Кит му се струваше, че би могъл да почувства болката, която му причиняваха.

А сега седяха на една от масите в библиотеката и гледаха как другите се стягат за път. Кит не бе в състояние да се отърси от усещането за нещо странно. Последния път Марк и Кристина бяха отишли в елфическите земи без предупреждение и подготовка. Просто бяха изчезнали една нощ заедно с Ема и Джулиън. Този път всички не само знаеха, но и помагаха с подготовката, сякаш ставаше дума за екскурзия.

Марк, Кристина и Кийрън бяха облечени в най-малко нефилимските дрехи, които бяха успели да намерят. Кристина беше с бяла рокля до коленете, а Марк и Кийрън носеха ризи и панталони, които Ейлийн беше нападнала с ножица, за да ги накара да изглеждат окъсани и неравни. Бяха обути с меки обувки без метални закопчалки, а косата на Кристина беше прибрана с панделка.

Хелън им беше напълнила пластмасови кутии с храна — протеинови блокчета, ябълки, неща, които не можеха да се развалят. Имаше одеяла и превръзки, и дори антисептичен спрей, тъй като в земите на елфите стилитата им щяха да са безсилни. И разбира се, оръжия: балисонга на Кристина, дузина ками и метателни ножове, обвити в мека кожа, арбалет за Марк и дори къс бронзов меч за Кийрън, който той беше препасал на кръста си с доволния вид на някой, на когото му беше липсвало да е въоръжен.

— Може би не трябва да прибираме храната още сега — каза Хелън нервно, вадейки пластмасовата кутия, която току-що беше сложила в една от раниците. — Може би ще е по-добре да изчакаме, докато дойде време да тръгват.

Ейлийн въздъхна. Цял ден изглеждаше ту сякаш е на път да се разплаче, ту сякаш щеше да се разкрещи на Марк, Кийрън и Кристина, задето карат Хелън да плаче.

— Повечето от това е храна, която няма да се развали. Там е целият смисъл.

— Скоро трябва да тръгваме — каза Марк. — Спешно е.

Той погледна към Кит и Тай. Кит се обърна и си даде сметка, че Тай беше изчезнал. Никой не беше излизал от библиотеката обаче, така че трябваше да е някъде в стаята.

— Хайме ще дойде толкова бързо, колкото му е възможно — каза Кристина, докато завързваше умело шепа метателни ножове.

— Ако не пристигне до довечера, може да се наложи да използваме лунната пътека — рече Кийрън.

— И да рискувате да съобщят за вас на Дворовете? — отвърна Хелън. — Твърде опасно е. Не. Никъде няма да ходите, докато Хайме Росалес не се появи.

— Ще дойде. — Кристина натика ножовете в раницата си. — Вярвам му.

— Ако не дойде, ще бъде прекалено рисковано. Особено с оглед на това къде отивате.

Кит слезе от масата, докато Кийрън отваряше уста, за да възрази. Така или иначе, никой не му обръщаше внимание. Тръгна покрай етажерките, докато не видя Тай между две купчинки книги, навел глава над лист хартия.