Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Даваше си сметка и за Кристина, също толкова отчетливо. Неловко, срамежливо желание го приковаваше на място. Хвърли поглед към нея, виждаше сиянието на тъмната й коса върху възглавницата, едно голо мургаво рамо. Горещина размъти главата, мислите му.

— Ще сънувам Пограничните земи — каза Кийрън. — Адаон имаше къщурка там, в земите, които не принадлежат на никой от Дворовете. Малка, каменна къщурка с рози, пълзящи по стените. В Лова, когато бях гладен и ми беше студено, си казвах, че нищо от това не е истинско, и се опитвах да направя къщурката моята действителност. Преструвах се, че съм там и гледам през прозореца, а не където бях наистина. Тя стана по-реална за мен, отколкото реалността.

Кристина го докосна леко по бузата.

— Ya duérmete 14 14 Заспивай вече (исп.). — Б. пр. — промълви тя. — Заспивай, глупаче.

Марк не можа да потисне усмивката си.

— Някой някога наричал ли те е глупаче, принц Кийрън? — прошепна, докато Кристина затваряше очи, за да потъне в сън.

Ала Кийрън гледаше към нея, тъмната му коса беше разчорлена, очите му — омекнали от умора и още нещо.

— Мисля, че тя е най-красивото момиче, което съм срещал някога — каза вглъбено.

— И аз мисля така открай време — рече Марк.

— Сега двамата сте различни един с друг. Ясно се вижда. Били сте заедно, докато ме нямаше.

Това не беше нещо, за което Марк би излъгал някога.

— Вярно е.

Кийрън протегна ръка и докосна косата му. Леко докосване, изпратило сноп от искри по тялото на Марк. Устата на Кийрън беше сънлива, с мека извивка.

— Надявах се да го сторите — рече. — Тази мисъл ми даваше утеха, докато бях в Сколоманса.

С тези думи той се сгуши под одеялата и затвори очи, ала Марк дълго остана буден, взрян в мрака.

Марк, Кийрън и Кристина бяха в библиотеката и си събираха нещата за пътуването в земите на елфите. Всички останали също бяха тук, с изключение на Дру, която беше завела Тави на плажа, за да му отвлече вниманието. Кит се съмняваше, че дори да не беше така, би искала да ги гледа как се приготвят да заминат.

На Кит му беше гадно за нея — очите й все още бяха зачервени, когато беше излязла с Тави, понесла чанта, пълна с играчки и кофички за пясък, макар гласът й да беше весел, когато бе обещала на Тави да му помогне да си построи пясъчен град.

По-гадно обаче му беше за Тай.

Не беше само това, че Марк се връщаше в земите на феите. Това беше достатъчно лошо. Още по-лошо бе защо отиваше. Когато Марк и Хелън им бяха обяснили, че Ема и Джулиън са на мисия там и се нуждаят от помощ, Кит бе изпаднал в паника. Тай не просто обичаше Джулиън, нуждаеше се от него така, както децата се нуждаят от родителите си. След станалото с Ливи как щеше да се справи с това?

Беше ранна сутрин и те се бяха събрали в изпълнената със слънчева светлина кухня. Масата все още беше покрита с остатъците от закуската. Дру си играеше с Тави, като правеше миниатюрни серафимски ками от парченца печени филийки и ги топеше в конфитюр. А после Ейлийн се беше изправила по безмълвен знак от Хелън и беше извела Тави от стаята, обещавайки да му покаже любимата си книжка с картинки в библиотеката.

И тогава Хелън им беше обяснила какво става. Марк и Кристина бяха добавяли по нещо от време на време, но Кийрън бе останал мълчалив до прозореца, докато те говореха, тъмносинята му коса беше прошарена с бели нишки.

Докато свършат, Друзила плачеше тихичко. Тай не проронваше нищо, ала Кит виждаше, че под масата дясната му ръка се движеше като ръката на пианист, пръстите му се свиваха и опъваха. Зачуди се дали Тай беше забравил играчките за ръцете си (в интернет им казваха играчки за автостимулация). Огледал се бе наоколо за нещо, което би могъл да му даде, в същия миг, в който Марк се приведе напред и докосна лекичко лицето на по-малкия си брат.

— Тиберий — каза. — И Друзила. Знам, че това е трудно за вас, ала ние ще върнем Джулиън обратно и всички ще бъдем заедно.

Дру му се усмихна едва-едва.

Не казвай това — помисли си Кит. — Ами ако не успееш да го доведеш обратно? Ами ако той умре там, в елфическите земи? Да дадеш обещание, което не си в състояние да изпълниш, е по-лошо, отколкото да не обещаеш нищо.

Тай се изправи и излезе от кухнята, без да каже нито дума. Кит понечи да бутне стола си назад, но се поколеба. Може би не трябваше да отива след него. Може би Тай нямаше да го иска. Когато вдигна очи, видя, че и Марк, и Кристина го гледат… и дори Кийрън със своите странни светло-тъмни очи.