Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Хелън премести поглед между тях. И двамата изглеждаха изненадани и мъничко нащрек, като че ли ревнуваха. Хелън пропъди тази мисъл. Полудяваше, вероятно заради напрежението.

— О, Марк. — Също като неговия, в моменти на напрежение ритъмът на гласа й си възвръщаше наследствената елфическа формалност. — Не мога да понеса да те оставя да отидеш, ала предполагам, че нямам друг избор.

Очите на Марк омекнаха.

— Хелън, съжалявам. Обещавам да се върна при теб невредим и да доведа Ема и Джулиън невредими.

Преди Хелън да успее да изтъкне, че това не е обещание, което би могъл да даде наистина, Кийрън се прокашля. Звукът беше съвсем обикновен и човешки и почти накара Хелън да се усмихне въпреки всичко.

— Ще ми се да бях имал брат или сестра, които да ме обичат толкова, колкото се обичате вие — каза, звучейки досущ като елфически принц. Това впечатление бързо се разсея, когато той отново се прокашля и добави: — А междувременно, Хелън, ще трябва да те помоля да се преместиш от крака ми. Седнала си върху него и започва да става доста болезнено.

— Някои чудовища са човеци — каза Гуин. Бяха в стаята на Даяна на Флинтлок Стрийт. Тя лежеше напреки върху леглото, отпуснала глава в скута му, а той милваше косата й. — Хорас Диърборн е един от тях.

Даян прокара ръка по вълнената му туника. Харесваше й да го вижда такъв — без шлем и ризница, просто мъж в поизносена туника и одраскани ботуши. Мъж със заострени уши и разноцветни очи, ала те вече не й се струваха странни. Просто част от Гуин.

— Вярвам, че в Съвета има добри хора — каза Даяна. — Боят се. От Хорас, както и от злокобните му предсказания. Успя да заграби доста власт за кратко време.

— Заради него Идрис не е безопасен. Ще ми се да си тръгнеш от Аликанте, Даяна.

Даяна седна от изненада.

— Да си тръгна от Аликанте?

— Станал съм свидетел на немалка част от историята — рече Гуин. — Виждал съм да приемат ужасни закони, отменени единствено след много страдание. Ограничеността и страхът имат своите начини да надделеят. Казвала си ми, че Хорас и дъщеря му не те харесват.

— Така е. Макар да не знам защо…

— Страхуват се от влиянието ти. Знаят, че останалите се вслушват в теб. Ти си много убедителна, Даяна, и стряскащо мъдра.

Даяна направи физиономия насреща му.

— Ласкател.

— Не те лаская. — Гуин се изправи. — Боя се за теб. Хорас Диърборн все още може и да не е диктатор, но жадува да стане такъв. Първият му ход ще бъде да се опита да елиминира всички, които са против него. Най-напред ще се опита да угаси онези, които греят най-ярко, онези, които осветяват пътя на другите.

Даяна потрепери. Чуваше копитата на коня му, който тъпчеше напред-назад по покрива.

— Изпълнен си с горчилка, Гуин.

— Възможно е невинаги да виждам най-доброто у хората — отвърна той, — докато прибирам душите на убитите по бойните поля.

Веждите на Даяна подскочиха.

— Това шега ли беше?

— Не. — Гуин изглеждаше озадачен. — Наистина мислех онова, което казах. Даяна, нека те отведа от тук. В земите на феите ще бъдем в безопасност. Нощем звездите светят с безброй цветове, а денем полята са изпъстрени с рози.

— Не мога, Гуин. Не мога да избягам от тази битка.

Гуин отново приседна на леглото, навеждайки изтощено глава.

— Даяна…

Странно бе, след толкова време, да изпитва желание да бъде близка с някого както физически, така и емоционално.

— Не ми ли каза първия път, когато ме видя, че ми се възхищаваш, защото съм толкова храбра? Нима искаш сега да стана страхлива?

Той я погледна, неприкрита емоция бе изписана върху набразденото му лице.

— Сега е различно.

— И защо да е различно?

Едрите му ръце се обвиха около кръста й.

— Защото знам, че те обичам.

Сърцето на Даяна изпърха силно в гърдите й. Не беше очаквала подобни думи от никого, смятала бе, че това е цената, която ще плати, задето бе трансджендър и нефилим. И определено не беше очаквала да ги чуе от някой като Гуин — някой, който знаеше всичко за нея, който не бе способен да лъже, принц на дивата магия.

— Гуин.

Улови лицето му в шепи и се наведе, за да го целуне.

Гуин се отпусна назад, притегляйки я нежно със себе си, докато не се озоваха легнали, сърцето й биеше учестено до грапавината на туниката му. Когато се изви над нея, едрото му тяло хвърли сянка над нейното и в тази сянка Даяна затвори очи, следвайки движенията на нежните му целувки и докосвания, които ставаха все по-сладки и наситени, докато заедно не достигнаха място, където нямаше страх, а единствено нежното сливане на две души, оставили самотата зад себе си.