Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Джулиън извърна очи, но Ема не отстъпваше:

— Знаеше, че сме по-силни заедно. Винаги си се държал така, сякаш мнението ми има значение. Винаги си уважавал способността ми сама да вземам решения. Ала сега не се държиш така. Не ме излъга за нещо малко, Джулиън, това е предателство към всичко, в което се врекохме на парабатайската си церемония. Едно е да не искаш да се държиш с мен като със свое гадже, съвсем друго е да не се държиш с мен като със своя парабатай.

Джулиън се покатери на леглото до нея.

— Не това възнамерявах. Притеснявах се, че ще откажеш да отидем в Двора на светлите феи, а трябваше да действам бързо. — Блещукането на водопада се промени и ето че косата на Джулиън отново стана тъмна, ресниците му хвърляха сенки върху бузите му. — Нямах представа, че толкова ще се разстроиш за… всичко.

— Естествено, че не си имал.

От близостта му нервите сякаш вибрираха в кожата й. И двамата бяха коленичили с лице един към друг. Беше толкова близо, че би могла да се протегне и да обвие ръце около него, без дори да се налага да се наведе напред.

— Нямаш представа, защото нямаш емоции. Защото изключи всичките си чувства. Не само към мен, но и към всички и всичко, към Ливи, дори към Ливи , и в крайна сметка това ще се обърне против теб.

— Не е вярно — каза Джулиън.

— Кое не е вярно?

Той плъзна ръка по леглото, така че връхчетата на пръстите му докоснаха нейните едва-едва. Сърцето на Ема заби учестено.

— Че нямам никакви чувства. — Звучеше изгубен и малко объркан. — Просто не разбирам напълно какво изпитвам. Освен че… не искам да бъдеш ядосана, Ема.

Ема замръзна, а пръстите му се обвиха около китката й, за да я погалят от вътрешната страна. Ема имаше чувството, че и последното нервно окончание в тялото й беше съсредоточено там, където я докосваха пръстите му. Докосваха пулса. Сърцето й.

— Съжалявам, Ема. Съжалявам.

Сърцето й подскочи в гърдите. Тя нададе нисък вик и протегна ръце към него, коленичили, те се прегърнаха. Джулиън наведе глава, за да я целуне, и последната глътка въздух напусна тялото й.

Вкусът му беше такъв, какъвто си представяше, че е вкусът на елфическите плодове — по-сладък от най-сладката захар на земята. Зави й се свят от спомена за първия път, когато го беше целунала, подгизнала от морска вода, гладна и отчаяна. Сега бе премаляла от горещо, лениво желание, устата му сякаш искаше да познае всяко кътче от нейната, връхчетата на пръстите му се плъзнаха по скулите й, уловиха брадичката й и отметнаха главата й назад.

Притегли я към себе си. Тялото му все още работи по същия начин — помисли си Ема. — Със или без чувства.

В това имаше някакво ужасно удовлетворение. Все още изпитваше нещо към нея, дори да беше изцяло физическо.

Но нали беше казал, че съжалява. Това несъмнено означаваше нещо. Може би магията отминаваше. Може би не беше постоянна. Може би…

Той целуна ъгълчето на устата й, пулса на шията й. Устните му бяха меки до гърлото й, ръцете му уловиха ръба на нощницата й, вдигнаха го по бедрата й. Остави го да се случи — казваше тялото й. — Вземи каквото можеш от него, защото може би никога няма да има друго.

Ръцете му бяха под нощницата. Знаеше къде обича да я докосват. Знаеше как да я накара да потрепери и да го целуне по-силно.

Никой не я познаваше така, както Джулиън.

Отвори очи, замъглени от желание… и се сепна. Джулиън я гледаше и изражението в очите му беше хладно и пресметливо. Беше, сякаш лиснаха кофа студена вода в лицето й, и тя почти ахна.

Не искам да бъдеш ядосана , беше казал.

Ръцете му все още бяха извити около задната част на бедрата й, придържайки я към него.

— Всъщност не съжаляваш наистина, нали? — прошепна тя до устата му.

Над очите му сякаш се спуснаха капаци. Ема познаваше това изражение. Опитваше се да измисли какво да каже. Не верните думи, а правилните, най-подходящите и водещи до резултат. Думите, които щяха да му донесат онова, което искаше и от което се нуждаеше.

Ема открай време се гордееше с неговата находчивост, разбираше и обожаваше нуждата от нея. Тя бе прашката на Давид, единствената мъничка защита на Джулиън срещу огромния свят, настроен против него. Единственият начин, по който знаеше как да закриля онова, което обичаше.

Ала на какво би бил способен без любов като движеща сила зад всичко, което правеше? Един Джулиън без чувства беше Джулиън, който би могъл и щеше да манипулира всички.

Дори нея.

Той се отпусна на пети и свали ръце до тялото си с все същото неразгадаемо изражение. Преди да успее да каже каквото и да било обаче, от долното ниво се разнесе шум — някой влезе в стаята.