Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Те скочиха разтревожено от леглото и няколко секунди по-късно стояха, малко пораздърпани, на стъпалата, отвеждащи в главната стая.

Нене беше там, с ключ в ръка, вдигнала поглед към тях. Носеше ливреята на придворен паж. Когато ги зърна, бледите й вежди подскочиха.

— Какво казваха човеците? В неподходящ момент ли идвам?

— Всичко е наред — увери я Джулиън.

Изражението му беше нормално, сякаш нищо не се беше случило. Ема нямаше представа как изглежда нейното лице, но знаеше как се чувства: сякаш в нея беше зейнала дупка.

— Радвам се да го чуя. — Нене отиде в центъра на стаята и се обърна към тях. — Защото трябва да говорим. Сега. Бързо, слезте тук. Кралицата ви предаде и нямаме много време.

Тави най-сетне заспа, стиснал една книга, личицето му все още беше мокро от току-що пролетите сълзи. Коленичил, Марк разроши меката му коса. Хелън почувства как сърцето й се свива — от обич към Тави, от тревога, от това колко много й липсваше Джулиън, който би успял да успокои страховете му за броени минути.

Докато Марк придърпваше едно одеяло до брадичката на най-малкия им брат, Хелън отиде да отвори прозорците, за да пусне свеж въздух. Не беше чувала нищо за Джулиън и Ема, откакто ги бяха оставили в Аликанте, макар Джия да се кълнеше на Ейлийн, че са добре.

И все пак Хелън рядко се беше чувствала толкова далече от семейството си. Дори на остров Врангел, където й се струваше, че е откъсната от целия свят, знаеше, че Джулиън се грижи за тях, че те са толкова щастливи, колкото е възможно, и техните щастливи образи бяха онова, което я поддържаше там.

Без Джулиън, те разчитаха на нея, а тя нямаше представа за какво. Тави плачеше, когато го докоснеше. Дру я гледаше сърдито. Тай като че ли почти не забелязваше присъствието й. А Марк…

— Не биваше да им позволявам да ни разделят — каза тя. — В Идрис. Когато поискаха да задържат Джулс и Ема, не биваше да им позволявам да го сторят.

— Клейвът ни принуди. — Марк се изправи на крака. — Ти нямаше избор.

— Винаги имаме избор — заяви Хелън.

— Не бива да виниш себе си. Много трудно е да се противопоставиш на Джулиън, когато си науми нещо. Има страшно силна воля. И искаше да останат.

— Наистина ли мислиш така?

— Мисля, че не искаше да се върне заедно с нас. Държеше се странно, преди да си тръгнем от Идрис, не смяташ ли?

— Трудно е да се каже. — Хелън затвори прозореца. — Джулиън открай време е способен да прави трудни саможертви и да крие болката, която това му причинява.

— Да — отвърна Марк, — ала дори когато криеше нещо, беше любящ, не студен. — Говореше простичко, без ни най-малко съмнение. Отново погледна към Тави и се изправи. — Трябва да се върна при Кийрън. Ранен е, а Тави вече се успокои.

Хелън кимна.

— Ще дойда с теб.

Коридорите на Института бяха потънали в тишина и мрак. Някъде надолу в един от тях спеше Ейлийн. Хелън си позволи да помисли за миг за това колко много й се искаше да се покатери в леглото до жена си, да се сгуши в топлината й и да забрави всичко друго.

— Навярно бихме могли да опитаме руна за проследяване — предложи тя. — Нещо, което ще ни отведе до Джулиън.

Марк изглеждаше объркан.

— Знаеш, че това няма да подейства отвъд границата на елфическите земи. А и Джулиън също ще трябва да има такава.

— Разбира се. — Хелън се чувстваше така, както преди години, когато Елеонор Блекторн беше починала, сякаш бе замръзнала отвътре и й беше трудно да мисли. — Аз… знам го.

Марк й хвърли разтревожен поглед, докато влизаха в стаята за гости, където бяха настанили Кийрън. Вътре цареше сумрак. Кристина седеше на един стол до леглото и държеше ръката на Кийрън, а той лежеше напълно неподвижен под одеялото, макар че гърдите му се повдигаха и спускаха от бързото равномерно дишане, нормално за елфите.

Преди да отидат в Идрис, Хелън не знаеше много за Кийрън — само онова, което Марк й беше казал по време на няколкото разговора, които бяха провели набързо, откакто се беше върнал от царството на феите. След като бяха прибрали Тави в къщата край канала, бяха останали будни до късно и тогава тя беше чула цялата история. Вече знаеше колко сложно бе онова, което Марк изпитва към Кийрън, макар че в този миг, докато Марк се взираше притеснено в другото момче, би могла да предположи, че е много по-простичко.

Ала нищо никога не беше просто, нали? Хелън улови бързия поглед, който Марк й хвърли изпод полуспуснати клепачи, докато сядаше до Кристина: тревога, загриженост… за Кийрън, за Ема и Джулиън, за всички тях. Имаше предостатъчно причини за тревога.