Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Чу вратата на стаята да се отваря, гласове, Джулиън, изкачващ стъпалата, и ето че той стоеше до леглото, превърнат в сребърна статуя от начина, по който светлината се процеждаше през водната завеса. Дори тъмната му коса беше посребрена, сякаш го виждаше така, както щеше да изглежда след трийсет години.

Тя седна в леглото. Джулиън не помръдна, нямаше вид, сякаш се кани да каже нещо. Просто стоеше и я гледаше, а когато вдигна ръка, за да отметне косата си, Ема отново зърна парчето мръсен плат около китката му.

— Е, как мина? — попита го най-сетне. — Откри ли как да разкъсаш всички парабатайски връзки по света?

— Оказва се, че не е възможно. — Той се облегна на една от колоните на леглото. — Сигурно се радваш да го чуеш.

— Да. — Ема изрита една възглавница в долния край на леглото. — Искам да кажа, това е облекчение, но все пак съм любопитна да узная защо изведнъж реши да се довериш на кралицата на феите, когато на нея буквално никога не е можело да й се има доверие?

— Тя не ни предаде преди — каза Джулиън. — Сключихме сделка с нея, но не й донесохме Черната книга… досега.

— Причини ужасни неща на Джейс и Клеъри…

— Може би просто не са знаели правилния подход към нея. — Синьо-зелените му очи проблеснаха. — Кралицата я е грижа единствено за кралицата. Не иска да причинява болка единствено заради удоволствието от това да причинява болка. Просто иска онова, което иска. Ако не го забравяш, можеш да се оправиш с нея.

— Но защо изобщо трябваше да…

— Виж, от самото начало беше ясно, че не можем да имаме доверие на Диърборн. Това не е тайна мисия като тази на Клеъри и Джейс. Той ни заведе в Брослиндската гора сам. Изпрати ни през портата към елфическите земи без никой друг наблизо. Хорас Диърборн не е на наша страна — каза Джулиън. — Мисли ни за врагове. Поддръжници на долноземците. Е, да, смята, че бихме могли да му върнем Черната книга… но е възнамерявал да умрем, докато го правим. Какво ще се случи според теб, Ема, ако се приберем у дома без Книгата? Всъщност как изобщо си представяш, че ще се приберем… Наистина ли мислиш, че бихме могли да имаме доверие на някакъв тип, чакащ ни на Кръстопътя на Брам по заповед на Хорас?

Ема бе толкова погълната от гнева си към Джулиън, че дори не се беше замислила за това как ще се приберат от земите ма феите.

— Дейн каза, че не е само той. Дали е имал предвид, че никой ще ни чака на Кръстопътя на Брам, за да ни убие?

— Възможно е на всеки ъгъл да ни чака някой, за да ни убие — рече Джулиън. — Дейн беше идиот, избърза твърде много, още преди истинската книга да беше у нас. Но може би не всички ще бъдат толкова глупави. Тук животът ни е в опасност всеки миг. Ако сключим сделка с кралицата, ще бъдем под нейната закрила.

— Нуждаем се от съюзник — каза Ема. — Тя е странна и безпринципна, и ужасна, но е по-добре от нищо. Това ли се опитваш да кажеш?

— Всеки план включва доза риск — отвърна Джулиън. — Да не отидем при кралицата, би било риск. Стратегията означава да избираш между различните рискове… няма безопасен път, Ема, не и за нас. Не и от мига, в който Хорас ни извика в кабинета си.

— А ако се върнем с истинската Черна книга, той просто ще ни убие и ще я вземе — каза Ема. — Това е бил планът му от самото начало.

— Не — рече Джулиън. — Това е бил планът му, когато е мислел, че контролира начина, по който ще се върнем. Ако ние решим как и къде да се върнем, можем да отидем на което и да било заседание на съвета и да им покажем Черната книга, храбро спасена от ръцете на елфическите ни врагове. Хорас вярва, че лесно може да се отърве от нас, защото сме в немилост. Ще бъде много по-трудно, когато се завърнем триумфално.

— Добре. Разбирам какво си мислиш, че правим. Не съм сигурна дали съм съгласна за това да си сътрудничим с кралицата, но поне разбирам. Ала знаеш ли какво би било по-добре? Ако ме беше включил в частта, където избираме кой риск да поемем.

— Не видях смисъл. Само щеше да се разтревожиш, и за какво?

Ема усети сълзите, парещи в очите й.

— Това не си ти. Ти никога не би казал нещо такова.

Очите на Джулиън припламнаха.

— Знаеш, че винаги съм правил онова, което е необходимо, за да бъдем в безопасност. Мислех, че го разбираш.

— Това е различно. Забрави ли… Джулиън, забрави ли какво каза Дейн? Че си от онези, които биха си взели момиче за парабатай? — Ема коленичи върху леглото и вирна брадичка, така че да го погледне право в очите. — Ето какво открай време обичах у теб, дори преди да се влюбя. Никога, нито за миг не си мислеше, че е срамно да имаш момиче за партньор в битките, никога не си се държал така, сякаш сме нещо друго, освен равни в битките. Нито веднъж не ме накара да се почувствам така, сякаш трябва да съм слаба, за да може ти да бъдеш силен.