Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Сега вече Джулиън я погледна. Престолът й беше различен, тя — също. Сега сякаш се беше излегнала върху възглавниците на ален диван, медночервената й коса се беше разпиляла около нея. Беше сияйно красива, изпитите очертания на лицето й бяха изпълнени с младост и здраве, кафявите й очи грееха.

Очите на кралицата са сини. Тези на Ема са кафяви.

Ала това не промени онова, което виждаше, очите на кралицата имаха цвета на тигрово око и проблясваха, докато го гледаха. Носеше бяла сатенена рокля и когато вдигна бавно единия си крак, прокарвайки палец по прасеца на другия, платът се разтвори, разкривайки краката й до хълбоците.

— Това е магически прах — каза Джулиън. — Знам какво има отдолу.

Тя отпусна брадичка върху ръката си.

— Повечето хора не биха посмели да говорят по този начин на кралицата на феите.

— Повечето хора не разполагат с нещо, което кралицата на феите иска — отвърна Джулиън.

Не изпитваше нищо, докато я гледаше: беше красива, ала той не би могъл да я желае по-малко, ако тя беше красив камък или красив залез.

Кралицата присви очи и за миг те отново станаха сини.

— Наистина си различен. Повече приличаш на елф.

— По-добър съм от елф.

— Нима? — Кралицата се надигна бавно и копринената й рокля се раздвижи. — Ние имаме израз за смъртните, които водим тук: В царството на феите смъртните не познават ни скръб, ни радост.

— И защо? — попита Джулиън.

Кралицата се разсмя.

— Някога чудел ли си се как примамваме смъртните да живеят сред нас и да ни служат, сине на тръните? Избираме онези, които са изгубили нещо, и обещаваме онова, което искат повече от всичко: край на скръбта и страданието им. И дори не подозират, че влязат ли веднъж в земите ни, те са в клетка и никога вече няма да познаят щастие. — Тя се приведе. — Ти си в тази клетка, момче.

По гърба на Джулиън премина тръпка. Атавистична, първична, като порива, накарал го да се изкатери върху погребалната клада на Ливи.

— Опитваш се да отвлечеш вниманието ми. Какво ще кажеш да ми дадеш обещаното?

— Какво имаш против парабатайската връзка сега? Изглежда, че вече не те е грижа за Ема. Видях го в начина, по който тя те гледаше. Сякаш й липсваш, макар да стоеше до нея.

— Връзката — процеди Джулиън през зъби. — Може ли да бъде разкъсана?

Главата му туптеше. Може би беше обезводнен.

— Много добре. — Кралицата се облегна назад, оставяйки дългата си коса да се разпилее над страничната облегалка на дивана и да се посипе до земята. — Макар че може би няма да ти хареса.

— Кажи ми.

— Парабатайската руна има слабост, която никоя друга руна няма, защото е била създадена от Джонатан Ловеца на сенки, а не от Разиел. — Докато говореше, кралицата описваше лениво с пръсти спирали във въздуха. — В Града на тишината се пази първата парабатайска руна, нарисувана от Джонатан Ловеца на сенки и Дейвид Мълчаливия. Ако тя бъде унищожена, всички парабатайски руни по света ще изгубят силата си.

На Джулиън му беше трудно да диша. Сърцето му се блъскаше в гърдите. Всички парабатайски връзки по света. Разкъсани. Все още не бе в състояние да обясни какво изпитва, ала от силата му имаше чувството, че ще изскочи от кожата си.

— И защо да не ми хареса да го чуя? Защото ще бъде трудно?

— Не трудно. Невъзможно. О, невинаги е било невъзможно. — Върху устните на кралицата играеше усмивчица. — Когато първия път говорих с теб, бях откровена. Ала нещата се промениха.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джулиън. — Как са се променили?

— Искам да кажа, че има един-единствен начин руната да бъде унищожена — отвърна кралицата. — Като бъде разсечена с Меча на смъртните.

Порезната рана върху горната част на дясната ръка на Кийрън беше дълга, но не беше дълбока. Той седеше със стиснати зъби върху леглото в една от празните стаи за гости в Института, ръкавът му беше срязан от балисонга на Кристина. Марк ги гледаше, облегнат нервно на стената наблизо.

Кристина се беше изненадала мъничко от това колко мускулеста бе ръката на Кийрън, дори след като я беше носил на ръце през Лондон, тя продължаваше да мисли елфите за деликатни, с фини кости. И той наистина беше такъв, но освен това беше корав. Мускулите му изглеждаха по-плътно обвити около костите от тези на някой човек, придавайки на тялото му жилава сила. Тя избърса внимателно кръвта от раната и прокара леко пръсти по кожата около нея. Кийрън потрепери, притваряйки очи. Кристина се почувства виновна, че му бе причинила болка.