Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не разбирам мошениците — рече Тай. — Прочетох една книга за тях, но не ми е ясно как хората се оставят да бъдат преметнати по този начин.

Очите на Кит паднаха върху златния медальон около врата на Тай. Върху него все още имаше кръв. Приличаше на петна от ръжда.

— Не става дума да накараш хората да повярват в онова, в което ти искаш да повярват. А да ги оставиш да повярват в онова, в което те искат да вярват. Да им дадеш онова, от което си мислят, че се нуждаят.

Тай вдигна очи и въпреки че те не срещнаха очите на Кит, той разчете изражението им, бавното осъзнаване на истината.

Дали си дава сметка , помисли си Кит със смесица от облекчение и тревога. Тай скочи на крака.

— Трябва да изпратя огнено съобщение на Хипатия Векс.

Това бе последното, което Кит бе очаквал да каже.

— Защо? Тя вече каза, че няма да ни помогне.

— Така е. Но според Шейд открай време иска да ръководи Пазара на сенките. — Тай се усмихна косо и в този миг, въпреки различния цвят на косата и очите им, досущ приличаше на Джулиън. — Това е онова, от което си мисли, че се нуждае.

Небето беше път, а звездите чертаеха пътеки. Луната беше фар, пътеводната светлина, насочваща към дома.

Да язди Уиндспиър, беше едновременно невероятно странно и напълно познато за Марк. Също както и да е обвил ръце около Кийрън. Беше летял през толкова много небеса, прегърнал Кийрън, че усещането на тялото му до неговото, жилавата му сила, кожата и косата му, лъхащи лекичко на морска сол, се бяха отпечатали в кръвта му.

В същото време чуваше смеха на Кристина, виждаше я как се навежда, за да посочи една или друга забележителност, над която прелитаха. Беше попитала Кийрън дали може да минат над знака на Холивуд и той го беше направил, той, който не правеше услуги на никого.

И сърцето на Марк трепваше при звука на смеха й, трепваше и когато докоснеше Кийрън. Той отново беше между тях, така както и в Лондон, и макар тревога да опарваше нервите му при тази мисъл, не можеше да се преструва, че не се радва, че Кийрън се е върнал.

Кийрън приземи Уиндспиър на паркинга зад Института. Цареше тишина, нарушавана единствено от песента на цикадите. Трудно бе да повярва човек, че едва преди десет минути бяха вкопчени в битка на живот и смърт с харпии.

— Добре ли си? — попита Кристина, смръщвайки се, докато слизаше от коня. — Не изглеждаш добре.

Марк със сепване осъзна, че говори на Кийрън. И че е права. Кийрън се беше появил във „Васкес Рокс“ почти пращящ от енергия. Това бе дива, неземна магия, която Марк свързваше с кралското семейство, ала досега не бе виждал Кийрън да я използва.

Сега тя като че ли го беше напуснала, беше подпрял ръка на Уиндспиър и дишаше тежко. Имаше кръв по ръцете, яката, кожата му.

Марк пристъпи напред, поколеба се. Помнеше как Кийрън му казва, че нещата между тях са приключили.

— Не знаех, че си пострадал при скалите, Кийр — каза.

— Не. Това се случи в Сколоманса.

— Защо си тръгна от там? — попита Кристина.

— Трябва да ви кажа нещо.

Кийрън потръпна и плесна Уиндспиър по хълбока. Конят изцвили и потъна в сенките, стопявайки се в мрака.

— Първо трябва да те качим в Института. — Кристина хвърли поглед към Марк, сякаш очакваше той да пристъпи напред и да помогне на Кийрън. Когато това не стана, тя се приближи до Кийрън и обви ръката му около раменете си. — Трябва да видим колко лошо си ранен.

— Важно е… — започна Кийрън.

— Това също.

Кристина пое напред с Кийрън, облегнат на нея. Неспособен да издържа повече, Марк мина от другата му страна и те влязоха в Института, подкрепящи куцукащия между тях Кийрън.

— Благодаря ти, Марк — каза Кийрън с нисък глас.

Когато се осмели да му хвърли кос поглед, Марк не видя гняв в очите му, ала нима последния път, когато бяха заедно, Кийрън не беше ядосан? Беше ли забравил злото, което Марк му беше причинил? Не беше в природата на принцовете да забравят нанесените им обиди, нито да прощават.

Кристина говореше нещо за вода и храна, а в ума на Марк цареше хаос и за миг, когато пристъпиха в кухнята, той примига объркано. Мислел бе, че отиват в една от стаите им. Кристина му помогна да настани Кийрън в един стол, след което отиде до мивката, за да донесе влажни кърпи и сапун.

— Трябва да говоря с вас за онова, което научих — казваше Кийрън, седнал в стола, изтъкан сякаш от дълги крайници, причудливи дрехи и горящи очи.

Косата му блещукаше в наситено синьо. Приличаше на елф, не на място в човешкия свят, и Марк усети как го жегва болезнено съчувствие, примесено със страх, че може би и той също изглежда така.