Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Исках го! — избухна Марк. — Трябва да разбереш едно, исках да бъда с теб по този начин и по всички възможни начини и това не е лъжа.

Кристина се отпусна върху една ниска скала. Сърцето й думкаше. Освен това току-що беше казала думата „секс“, което ужасно я смущаваше.

— Тогава не разбирам защо го направи — рече с тихичко гласче. — Да не е, защото си загрижен за някого? За Кийрън?

— Загрижен бях за теб.

Гласът му беше тъмен и корав, като къснозимен лед.

— Защо?

— Знаеш коя си!

Викът му я стресна. Тя вдигна неразбиращо очи… не е като да беше непозната за него или за когото и да било. Какво искаше да каже?

— Кийрън те нарича нефилимска принцеса, и с основание.

Луната беше изгряла напълно и сребристобелите лъчи превръщаха косата му в ореол и караха очите му да греят — широко отворени, златно и синьо, и пълни с болка.

— Ти си един от най-добрите примери за представители на хората ни, които съм срещал някога. Ти си ослепителна, праведна, добродетелна. Ти си всички хубави неща, за които мога да се сетя, и всичко, което бих искал, но знам, че никога няма да бъда. Не искам да направиш нещо, за което ще се разкайваш по-късно. Не искам да осъзнаеш колко ниско под своите стандарти си слязла заради мен.

— Марк!

Кристина скочи от скалата и отиде при него. Чу как нещо тупна на земята и обви ръце около Марк, прегръщайки го с всичка сила.

За миг той остана напрегнат и вкаменен, а после омекна до нея, ръцете му обгърнаха тялото й, устните му докоснаха бузата й, меките къдрици на косата й, изплъзнали се от плитката й.

— Кристина — прошепна.

Тя се отдръпна само толкова, колкото да може да докосне лицето му, пръстите й проследиха линията на челюстта му. Кожата му притежаваше онази невъзможна елфическа мекота, която идваше от това, че никога не бе имала нужда от допира на бръснач.

— Марк Блекторн — каза и потрепери до кости, срещайки погледа му. — Ще ми се да можеше да се видиш така, както те виждам аз. Ти си толкова много неща, които никога не ми е хрумвало да искам, ала ето че ги искам. Искам всичко с теб.

Ръцете му се обвиха по-плътно около нея и той я притегли към себе си, сякаш държеше в прегръдките си букет цветя. Устните му се плъзнаха по бузата й, по линията на челюстта й, най-сетне устните им се срещнаха, изпепеляващо горещи в студената нощ, и Кристина ахна от желанието, което я прониза, остро като стрела.

Марк имаше вкус на мед и елфическо вино. Запрепъваха се назад, докато не се опряха в една купчина камъни. Ръцете на Марк бяха върху якето й, разкопчаваха го, плъзваха се вътре, под ризата й, сякаш отчаяно копнеещи да докоснат кожата й. Мълвеше думи като „красива“ и „съвършена“ и тя се усмихна и прокара бавно език по долната му устна, карайки го да изохка така, сякаш го беше пронизала. Той простена безпомощно и я притегли още по-плътно към себе си.

Сензорът избръмча, силно и продължително.

Двамата отскочиха един от друг, поемайки си рязко дъх. Кристина закопча якето си с разтреперани ръце, докато Марк се навеждаше неловко, за да вдигне сензора. Той избръмча отново и те се завъртяха, взирайки се в мрака.

— No mames 12 12 Мексиканско възклицание, изразяващо учудване и неверие. — Б. пр. — прошепна тя.

Разнесе се ново, настойчиво бръмчене и нещо я удари силно отстрани. Беше Марк, съборил я на земята. Претърколиха се по неравната изровена пръст, докато нещо огромно и обвито в сенки се извиси над тях. Черни крила се разпериха като назъбени сенки. Кристина се надигна на лакът, извади покрита с руни кама от колана си и я метна.

Отекна грак. Магическа светлина огря небето. Марк беше на колене, стиснал рунически камък в ръка. Над тях огромен белолик демон, зад който се развяваха пера като черен плащ от парцали, плющеше с крила, а дръжката на камата на Кристина стърчеше от гърдите му. Очертанията му вече започваха да се размиват, той изкряска отново, дращейки с хищни нокти около камата, преди да се сгърчи като хартия и да изчезне.

— Харпия. — Марк скочи на крака и протегна ръка на Кристина, за да й помогне да се изправи след него. — Вероятно се е крила в скалите. Ето защо сензорът не успя да засече добре присъствието й.

— Трябва да вървим. — Кристина се огледа наоколо. — Ако се съди по сензора, има и други.

Затичаха към пътеката, а Кристина хвърляше погледи през рамо, за да види дали не ги преследват.

— Държа да отбележа, че не нагласих нещата така, че харпията да ни прекъсне — каза Марк, — и имах огромно желание да продължим със сексуалните си занимания.