Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Благодаря — отвърна Даяна, немалко изненадана.

Трини Кастел й се усмихна за миг и се отдалечи забързано, оставяйки Даяна обърната към подиума. Зара стоеше на ръба му, приковала поглед в нея. На бледата светлина, процеждаща се през прозореца, неприкритата ненавист върху лицето й, много по-силна, отколкото който и да било би могъл да изпитва заради отминала обида, беше ясна като ден. Потрепервайки, Даяна се обърна и побърза да излезе от Залата.

Подозрителното средоточие на лей-линии на Катарина се оказа малък парк в пустинята близо до магистралата „Антилоуп Вали“, известен с масивните си образувания от пясъчник. И Хелън, и Ейлийн като че ли се бяха учудили мъничко, че Марк и Кристина възнамеряват да излязат да патрулират, но не се бяха опитали да ги спрат, съгласявайки се неохотно, че патрулирането бе нормална част от нефилимския живот и колкото по-скоро всички се върнеха към нормалния живот, толкова по-добре.

Шофирането от Малибу (бяха взели пикапа на Даяна, който бе оставен на паркинга в Института) напомни на Кристина за дългите разходки с колата, на които бяха излизали с Ема. Свалени прозорци, тиха музика, плаж, отстъпващ място на магистрала, отстъпващ място на пустиня, докато слънцето потъваше зад хоризонта в огнена мъгла. Марк беше качил дългите си крака върху таблото и от време на време обръщаше глава, за да я погледне, докато се носеха по пътя в мълчание. Тежестта на погледа му беше като кожа до нейната кожа. Като допир.

Паркът „Васкес Рокс“ затваряше по залез-слънце и нециментираният паркинг беше празен, когато Кристина спря и угаси двигателя. Взеха оръжията си от каросерията на пикапа, сложиха си предпазители за китки и препасаха колани с оръжия. Кристина окачи дълъг меч на кръста си и втъкна верния си балисонг в колана, а Марк намери черен камшик с руни и изплющя няколко пъти. Удоволствие се изписа върху лицето му, докато гледаше как той се извива като змия на фона на потъмняващото небе.

Бяха си сложили руни, преди да тръгнат, и Кристина зърна тази за нощно виждане да проблясва на врата му, докато минаваха под светлините на будката на рейнджъра и поемаха по черен път, който лъкатушеше между храсталаците, растящи сред скали, които се гънеха и сгъваха като пликове.

Кристина дишаше дълбоко. От всички неща, които обичаше в Калифорния, най-много обичаше мириса на пустинята: свеж въздух, примесен с дъх на хвойна, мансанита и градински чай. Небето се разтвори над тях като споделена тайна, обсипано с милион звезди.

Минаха покрай дървен знак, отбелязващ една пътека, в същия миг, в който пред тях се издигна масивно скално образувание, почти закривайки луната.

— Средоточието на лей-линиите — посочи Марк.

Кристина не го попита откъде знае — елфите имаха усет за тези неща. Приближиха се до скалите, които се извисяваха около тях в наклонени плочи, като останките на космически кораб, разбил се в пустинята. Звукът на пясъка, хрущящ под подметките й, беше силен в ушите й благодарение на руната й за изостряне на слуха.

Остър, подобен на насекомо звук избръмча зад нея и тя се обърна. Марк се мръщеше на сензора в ръката си.

— Бръмчи по начин, какъвто не съм чувал преди — каза.

Кристина бавно се завъртя в кръг. Пустинята се беше ширнала около нея, килим от черно и кафяво, и приглушено златно. Небето беше тъмно кадифе.

— Нищо не виждам.

— Би трябвало да изчакаме тук — каза Марк — и да видим дали ще се повтори.

Кристина изобщо не беше в настроение да стои под романтичната луна с Марк.

— Според мен е най-добре да продължим.

— Кристина — каза Марк. — Изглеждаш така, сякаш съм те наскърбил.

Кристина извъртя очи.

— Нищо не ти убягва, Марк Блекторн.

Марк свали сензора.

— Снощи… Не беше, защото не исках… исках го …

Кристина пламна.

— Не става дума за това, Марк. Можеш да го искаш или да не го искаш. Твоя си работа. Става дума за това, че ме излъга.

— Човеците лъжат. — Разноцветните му очи изведнъж лумнаха. — Смъртните се лъжат един друг всеки ден, особено когато става дума за любов. Да не би да е, защото лъжата ми не беше достатъчно добра? По-опитен ли трябва да бъда?

— Не! — Кристина се обърна рязко към него. — Харесва ми това, че не лъжеш, Марк. Ето защо бях толкова… Марк, нима не разбираш? Не очаквах да ме излъжеш.

— Виждала си ме да лъжа Кийрън.

— Да, ала то беше, за да спасиш животи. Освен ако не се опитваш да ми кажеш, че да не искаш да правиш секс с мен има нещо общо със спасяването на животи, което ми е трудничко да повярвам…