Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Те са… метафизични. Не са точно истински — обясни Кит.

Вървяха към онази част от Пазара, където се продаваха отвари и талисмани. На сергия, обвита в пълзящи храсти с розови, червени и бели рози, се продаваха любовни талисмани. На друга, с бяло-зелен сенник, имаше амулети за късмет, а зад дантелените завеси на трета, перленосива, се предлагаха по-опасни артикули. Черните магии и заклинанията за смърт бяха забранени на Пазара, но правилата не се прилагаха строго.

На стълба на една улична лампа недалече от тях се облягаше елф пука и пушеше цигара. Зад него алеите на Пазара приличаха на малки, облени в светлина улици, мамещи Кит с викове: „Елате да си купите!“ Гласове се надвикваха, украшения дрънчаха и тракаха, билки и тамян изпълваха въздуха с уханието си. Кит почувства копнеж, примесен с тревога. Хвърли кос поглед на Тай. Все още не бяха влезли на Пазара. Дали си мислеше колко много мрази Лондонския пазар, как той го беше накарал да се облее в пот, обзет от паника, защото имаше твърде много шумове, твърде много светлини, твърде много напрежение, твърде много всичко.

Щеше му се да го попита дали е добре, но знаеше, че другото момче не би искало това. Тай се взираше в Пазара, напрегнат от любопитство. Кит се обърна към елфа пука.

— Вратарю. Молим да бъдем допуснати на Пазара на сенките.

Тай начаса насочи вниманието си към тях. Елфът пука беше висок, мургав и слаб, в дългата му коса бяха вплетени бронзови и златни нишки. Беше обут в лилав панталон и не носеше обувки. Стълбът, на който се облягаше, беше между две сергии и препречваше входа към вътрешността на Пазара.

— Кит Рук — заяви той. — За нас е голяма чест, че не сме напълно забравени от някой, който ни напусна, за да заживее сред ангелите.

— Познава те — измърмори Тай.

— Всички на Пазара на сенките ме познават — отвърна Кит, надявайки се Тай да бъде впечатлен.

Елфът пука угаси цигарата си и от нея се разнесе сладникавата миризма на овъглени билки.

— Паролата — заяви той.

— Няма да го кажа — отвърна Кит. — Мислиш, че е смешно да се опиташ да накараш хората да го кажат.

— Да кажат какво? Каква е паролата? — поиска да узнае Тай.

Елфът пука се ухили.

— Изчакай тук, Кит Рук — заяви и се стопи в сенките на Пазара.

— Отиде да доведе Хейл — каза Кит, мъчейки се да скрие нервността си.

— Могат ли да ни видят?

Кит беше вперил поглед в Пазара, където долноземци, вещици и всякакви други членове на магическия подземен свят се движеха из шумотевицата.

— Тук навън?

То бе като да стоят в тъмното край осветена стая, помисли си Кит. И дори да не го изразеше по същия начин, подозираше, че Тай изпитва същото.

— Ако ни виждат, с нищо няма да го покажат — рече.

Изведнъж Тай се обърна към него. Погледът му се плъзна по ухото на Кит, по скулата, без да среща съвсем очите му.

— Уотсън…

— Кит Рук и Тай Блекторн — изплющя глас откъм сенките. Барнабас Хейл, главата на Пазара. — Всъщност, предполагам, че не сте наистина Кит Рук и Тай Блекторн, защото те не биха били толкова глупави, че да си покажат тук носовете.

— Това прозвуча като комплимент.

Тай изглеждаше искрено учуден.

— Така е, може би наистина не сме ние — рече Кит. — Може би някой здравата е объркал детайлите на кутията скъпи шоколадови бонбони, която си поръча.

Хейл се смръщи подразнено. Изглеждаше както винаги — нисък, с люспеста кожа и очи със змийски зеници. Носеше костюм на тъмно райе, който, предполагаше Кит, трябва да беше претърпял сериозно прекрояване, за да му стане. Повечето хора не бяха високи и широки един метър.

Елфът пука се беше върнал заедно с Хейл и отново се облягаше безмълвно на стълба, а тъмните му очи проблясваха.

— Докажи, че си Кит Рук — заяви Хейл. — Каква е паролата?

— Няма да го кажа. Никога няма да го кажа — рече Кит.

— Каква е паролата? — попита Тай отново.

— Просто ни пусни да влезем — рече Кит. — Не искаме неприятности.

Хейл издаде лаещ смях.

— Не искате неприятности? Вие двамата? Майтапиш ме. Имаш ли представа какъв хаос посяхте в Лондон? Съсипахте имущество, нападнахте продавачи, а ти — той посочи Тай — унищожи голям запас от феи за продан. Мразя и двама ви. Вървете си.

— Изслушай ме — не отстъпваше Кит. — Помниш ли, когато онази фея опожари половината пазар, а на следващата година я приеха с отворени обятия, защото имаше изобилен запас от кокоши зъби? Помниш ли върколака и ламата и какво се случи тогава? На него не му беше забранено да влиза, защото знаеше къде да намери сребърен прах.