Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не уточни кое копие на Черната книга искаш.

И под зяпналите погледи на кралицата и на Ема бръкна в раницата си и извади подвързан бял ръкопис. В лявата му част бяха пробити дупки, придържаха го дебели пластмасови ивици.

Кралицата се облегна назад, огненочервената й коса изпъкваше ярко на фона на тъмния метал на трона.

— Това не е Черната книга.

— Мисля, че ако разлистиш страниците, ще откриеш, че е. Една книга е думите, които съдържа, нищо повече. Снимах всяка страница с телефона си и я разпечатах и подвързах в един копирен център.

Кралицата наклони глава на една страна и тънката златна лента около челото й проблесна.

— Не разбирам думите на вашите простосмъртни магии и ритуали. — Гласът й беше станал по-остър. Зад понякога подигравателните й, понякога смеещи се очи на Ема й се стори, че зърва истинската кралица и онова, което би сполетяло всеки, дръзнал да я измами, и усети как я побиват тръпки. — Няма да търпя да ме лъжат или да ми се подиграват, Джулиън Блекторн, и нямам доверие на хитрините ти. Нене, вземи му книгата и я разгледай!

Нене пристъпи напред и протегна ръка. Нещо се раздвижи в потъналите в сенки ъгли на стаята и Ема осъзна, че покрай стените има елфически стражи в сини униформи. Нищо чудно, че им бяха позволили да влязат с оръжията. Тук трябва да имаше поне петдесет стражи, имаше и още в тунелите.

Дай книгата на Нене, Джулиън , помисли си и той наистина го стори, без да възрази. Загледа спокойно как очите на Нене пробягват по страниците. Най-сетне тя заяви:

— Изработено е от много умел калиграф. Линиите с четката са точно такива, каквито си ги спомням.

— Опитен калиграф, на име „Офис Макс“ — измърмори Джулиън, но Ема не се усмихна.

Кралицата дълго мълча, единственият звук в стаята беше от потропването на обутото й в пантофка стъпало, докато всички я чакаха да проговори. Най-сетне тя каза:

— Не за първи път ме изправяш пред заплетен проблем, Джулиън Блекторн, и подозирам, че няма да е за последен.

— Няма нищо заплетено — отвърна Джулиън. — Това е Черната книга. А ти каза, че ако ти дадем Черната книга, ще ни помогнеш.

— Не е точно така. Помня, че ви дадох обещания, но някои от тях може би вече не са актуални.

— Моля да си спомниш, че ни обеща помощта си — рече Джулиън. — Моля те да ни помогнеш да открием Анабел Блекторн тук, в елфическите земи.

— Вече сме тук, за да я намерим — обади се Ема. — Не се нуждаем от помощта на тази… тази… личност.

Ема измери кралицата с яростен поглед.

— Имаме карта, която едва действа — каза й Джулиън. — Кралицата разполага със съгледвачи из цялото елфическо царство. Може да ни отнеме седмици да открием Анабел. Възможно е да се лутаме из царството на феите, докато храната ни свърши. Кралицата може да ни отведе право при нея. В това царство не се случва нищо, за което тя да не знае.

Кралицата се подсмихна.

— И какво искате от Анабел, когато я откриете? Втората Черна книга?

— Да — каза Джулиън. — Може да задържиш това копие. Трябва да отнеса оригинала в Идрис, за да докажа на Клейва, че вече не е в ръцете на Анабел Блекторн. — Той замълча за миг. — Освен това искам отмъщение. Чисто и просто отмъщение.

— В отмъщението няма нищо просто и нищо чисто — заяви кралицата, но в очите й проблясваше интерес.

Ако знае толкова много, защо просто не отиде да убие Анабел и да й отнеме Черната книга, почуди се Ема. Защото беше замесен Дворът на тъмните елфи? Не каза нищо обаче — очевидно бе, че двамата с Джулиън са на различно мнение за кралицата.

— Преди поиска армия — отбеляза кралицата. — Сега искаш единствено да намеря Анабел вместо вас?

— По-изгодно е за теб — рече Джулиън и Ема забеляза, че не каза „да“.

Искаше повече от това от кралицата.

— Навярно, ала последната дума относно стойността на тази книга няма да бъде моя. Първо искам да я прецени експерт. А вие трябва да останете в Двора, докато това стане.

— Не! — заяви Ема. — Няма да останем в земите на феите за неизвестно колко време. — Обърна се рязко към Джулиън. — Така човек попада в клопката им. Неизвестно колко време!

— Аз ще ви пазя — обади се Нене неочаквано. — Заради Марк. Ще бдя над вас и ще се погрижа да не ви сполети никакво зло.

Кралицата я стрелна с недружелюбен поглед, преди отново да насочи вниманието си към Ема и Джулиън.

— Какво решавате?

— Не съм сигурен — рече Джулиън. — Заплатихме скъпо тази книга, с кръв и загуба. Да бъдем принудени да чакаме…