Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Е, добре — каза кралицата и в очите й Ема зърна странна нетърпелива светлина. Може би искаше книгата по-отчаяно, отколкото Ема си мислеше? — В знак на добрата ми воля ще ти дам част от онова, което обещах, Джулиън. Ще ти кажа как може да бъдат разкъсани някои връзки. На нея обаче няма да кажа — махна към Ема тя.

— Това не беше част от сделката ни.

Ема го чу да си поема рязко въздух. Чувствата му към нея може и да бяха притъпени, помисли си, ала по някаква причина все още отчаяно искаше да знае как може да бъде развалена връзката между тях. Може би беше атавистично желание, както беше описал порива да защити Тай… дълбоко уседнала нужда за оцеляване?

— Нене — каза кралицата. — Ако обичаш, отведи Ема в стаята, където беше отседнала предишния път, когато беше гостенка на Двора.

Фъргюс простена — предишния път Ема и Джулиън бяха спали в неговата стая.

Нене се приближи до кралицата, постави копието на Черната книга в краката й и отиде да застане до Ема.

Алените устни на кралицата се извиха в усмивка.

— С Джулиън ще останем тук, за да си поговорим насаме. Стражи, може да ни оставите. Оставете ни.

— Не е нужно да си вървя — каза Ема. — Знам за какво става дума. За разваляне на парабатайската връзка. Не е нужно да научаваме как да го направим. Това няма да се случи.

Погледът на кралицата беше изпълнен с презрение.

— Малка глупачка. Вероятно си мислиш, че защитаваш нещо свещено. Нещо добро.

— Знам, че е нещо, което ти не можеш да разбереш — рече Ема.

— Ами ако ти кажа, че има поквара в самото сърце на парабатайската връзка. Отрова. Мрак, който се равнява на добротата му. Има причина парабатаите да не може да се влюбват и тя е по-чудовищна, отколкото би могла да си представиш. — Устата й проблесна като отровна ябълка, когато се усмихна. — Парабатайската руна ви е дадена не от Ангела, а от хора, а хората са несъвършени. Дейвид Мълчаливия и Джонатан Ловеца на сенки създадоха руната и церемонията. Нима си въобразяваш, че това не носи последици със себе си?

Вярно бе и Ема го знаеше. Парабатайската руна не беше в Сивата книга. Но същото важеше и за руната на обединението, която Клеъри беше създала, а тя се смяташе за универсално добро.

Кралицата изкривяваше истината, за да я нагоди към собствените си интереси, както правеше винаги. Очите й, приковани в тези на Ема, бяха късчета син лед.

— Виждам, че не разбираш — рече тя. — Но и това ще стане.

Преди Ема да успее да възрази, Нене я улови за ръка.

— Ела — промълви тя. — Докато кралицата все още е в добро настроение.

Ема хвърли поглед към Джулиън. Не беше помръднал от мястото си, гърбът му беше изпънат, погледът — прикован твърдо в кралицата. Ема знаеше, че би трябвало да каже нещо. Да се възпротиви, да настоява, че няма начин, независимо какво зависеше от това, което би оправдало разкъсването на всички парабатайски връзки по света.

Дори ако това щеше да ги освободи. Дори ако това щеше да й върне Джулиън. Не можа да изрече нищичко. Излезе от тронната зала заедно с Нене, без да каже нито дума.

При вида на Пазара на сенки Кит почувства как гърдите му се свиха от усещането за нещо познато. Беше типична лосанджелиска нощ — температурата беше паднала веднага щом слънцето залезе и през празния парцел, където беше Пазарът, повяваше хладен вятър и караше десетките елфически камбанки, които висяха от ъглите на покритите с бял брезент сергии да звънят.

На задната седалка на колата от Юбер, Тай беше преливал от едва потисната възбуда през целия път до тук. За да се справи с нея, беше навил ръкава на Кит и му беше направил няколко руни. Кит имаше три от тях: за нощно виждане, за пъргавост и една, която се наричаше „Талант“ и която според Тай щяла да го направи по-убедителен. Сега те се взираха в Пазара, след като колата ги беше оставила на „Кендъл Али“. И двамата носеха мундански дрехи — дънки, якета и високи обувки.

Ала Тай все още видимо беше ловец на сенки. Държеше се като такъв, ходеше като такъв и изглеждаше като такъв, виждаха се дори руни по деликатната кожа на врата и китките му. Както и синини… синини по ръцете му, каквито никое мунданско момче не би могло да има, освен ако не беше член на някой незаконен боен клуб.

Не че би имало особена полза, ако ги беше покрил — ангелското наследство на нефилимите като че ли се процеждаше от самите им пори. Кит се зачуди дали и с него вече беше така.

— Не виждам никаква порта — каза Тай, въртейки глава.