Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Конете се отдалечиха с тропот, водени от жужащите пиксита.

— Не бих отказала едно такова, за да ми оправя косата — подхвърли Ема на Нене, която й отвърна с неразгадаема усмивка.

Плашещо бе колко много приличаше на Марк — същата къдреща се бяло-руса коса и фини кости.

Фъргюс присви очи.

— Синът ми е женен за миниатюрно пикси. Моля, недей да задаваш натрапчиви въпроси за това.

Джулиън повдигна вежди, но не каза нищо. Двамата с Ема тръгнаха след Нене и Фъргюс по коридор с под от пръст, който тръгваше от мраморното преддверие и потъваше, криволичейки, във вътрешността на хълма.

— Предполагам, че всичко се разви, както го беше планирал, а? — подхвърли Ема студено, без да поглежда към Джулиън. Усещаше го обаче до себе си, усещаше познатата топлина и очертанията му. Той бе нейният парабатай, когото би разпознала със завързани очи и запушени уши. — Ако лъжеш за това, че Черната книга е у теб, нещата ще се развият наистина зле за нас.

— Не лъжа. Близо до Лондонския институт имаше копирен център. Ще видиш.

— Беше ни забранено да излизаме от Института, Джулиън…

— Това беше най-добрата опция. Възможно е да си твърде емоционална, за да го видиш, но това ни доближава до онова, което искаме.

— И как точно го прави? — изсъска Ема. — Какъв смисъл има да идваме при кралицата? Не можем да й имаме доверие повече, отколкото на Хорас или Анабел.

Очите на Джулиън блестяха като скъпоценните камъни, които бяха инкрустирани в стените на дългия тунел и искряха в ясписови и кварцови отблясъци. Сега подът под краката им беше застлан с млечно зелено-бели плочки.

— Планът ми включва да нямаме доверие на кралицата.

На Ема й се прииска да изрита стената.

— Изобщо не би трябвало да имаш план, включващ кралицата, не го ли разбираш? Студеният мир ни е наложен, именно заради нейното предателство.

— Какви антиелфически чувства само — отбеляза Джулиън, докато се навеждаше, за да мине под сива дантелена завеса. — Учудваш ме.

Ема го последва.

— Няма нищо общо с елфите като цяло. Кралицата обаче е истинска ку… о, здравейте, ваше величество!

Мамка му! Изглежда, че сивата завеса, през която бяха мина ли, беше входът на тронната зала. Кралицата седеше на престола си насред помещението, вперила студен поглед в Ема.

Залата изглеждаше както преди — сякаш преди години е била опожарена и никой не се беше погрижил както трябва за щетите. Мраморният под беше почернял и напукан, тронът на кралицата бе от потъмнял бронз, а облегалката му се издигаше високо над главата й, разперена като ветрило. Тук-там по стените зееха дупки, сякаш гигантски звяр бе издълбал парчета мрамор с ноктите си.

Кралицата сякаш бе изтъкана от пламък и кости. Мършавите й ключици стърчаха над бодито на пищно бродираната синьо-златиста рокля, дългите й голи ръце бяха слаби като вейки. Пищната й тъмночервена коса се сипеше около нея на вълни от кръв и пламък. Насред тясното й бяло лице, сини очи горяха като газени пламъчета.

Ема се прокашля.

— Кралицата е истинска кукличка — заяви тя. — Това се канех да кажа.

— Няма да ме поздравяваш по този нехаен фамилиарен начин, Ема Карстерс. Ясно ли е?

— Бяха пресрещнати на пътя и нападнати — каза Нене. — Изпратихме съобщение по пикситата…

— Чух — прекъсна я кралицата. — Това не оправдава грубостта.

— Мисля, че русата се канеше да нарече кралицата кукумявка — измърмори Фъргюс на Нене, която изглеждаше толкова подразнена, колкото изобщо можеше да изглежда някой елфически придворен.

— Това си е самата истина — каза Ема.

— На колене — изплющя гласът на кралицата. — На колене, Ема Карстерс и Джулиън Блекторн, за да ми засвидетелствате дължимото уважение.

Ема усети как вирва брадичка, сякаш някой я беше дръпнал с въженце.

— Ние сме нефилими. Не коленичим.

— Защото някога нефилимите са били великани на земята със силата на хиляда мъже? — В тона на кралицата се долавяше лека подигравка. — Как паднаха силните!

Джулиън пристъпи към престола и кралицата плъзна изпитателен, преценяващ поглед по него.

— Празен жест ли предпочиташ, или нещо, което наистина искаш? — попита я.

Сините очи на кралицата припламнаха.

— Да не се опитваш да кажеш, че притежаваш нещо, което наистина искам? Помисли внимателно. Не е лесно да се досетиш какво желае един монарх.

— Черната книга на мъртвите е у мен.

Кралицата се засмя.

— Чух, че си я изгубил. Заедно с живота на сестра си.

Джулиън пребледня, ала изражението му не се промени.