Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Откъм вратата се разнесе шум. И двамата се обърнаха в очакване на някаква заплаха, но когато тя се отвори, Диего с изумление видя Дивя на прага.

Изглеждаше така, сякаш идваше от битка. Покрита с драскотини и кръв, тя вдигна ключа.

— Взех го от Гладстоун в хаоса в лечебницата — каза. — Съмнявам се, че разполагаме с много време, преди да забележи, че го няма.

Диего мина покрай нея и открехна вратата на библиотеката. Коридорът беше празен.

— Какво става? Къде е Раян?

— Опитва се да научи какво знаят другите, онези, които дойдоха от Аликанте и не са членове на Кохортата. Стилитата на всички бяха конфискувани. Зара се върна в Идрис с Портал веднага след като ти отведе Кийрън. А Гладстоун е в лечебницата със Саманта. Тя продължава да пищи. — Дивя прехапа устни. — Наистина е лошо.

Кийрън се изправи на крака, макар че все още се подпираше на дървото.

— Вие двамата трябва да избягате. Махнете се от тук. Аз съм този, който им трябва, а вие и така се изложихте на достатъчно голяма опасност заради мен.

Дивя го изгледа накриво.

— Колко е самопожертвователен сега, след като падна в басейна. Елфе, на мен не си навредил с нищо. Между теб и мен всичко е наред.

— Накарах те да се тревожиш и изпитваш страх. — Кийрън се взираше в нея с поглед едновременно пронизващ и изпитателен. — Боеше се какво би могло да се случи с теб и останалите, какво ще е наказанието за това, че ме скрихте. Боеше се за Раян. — Той погледна към Диего. — А ти…

— Не. — Диего вдигна ръка. — Не искам да слушам за чувствата си.

— Казано като типичен мъж — подкачи го Дивя, ала очите й бяха прекалено ярки. — Слушайте, имам да ви кажа още нещо. И двамата трябва да го чуете. Чух Зара да се смее с Гладстоун в лечебницата, преди да доведат Саманта. Инквизиторът е изпратил двама ловци на сенки на самоубийствена мисия в земите на феите, за да намерят Черната книга.

— Джейс и Клеъри? — попита Диего, озадачен. — Това не е самоубийствена мисия.

— Не тях. Ема и Джулиън Блекторн. Тръгнали са вчера.

— Те никога не биха се съгласили на самоубийствена мисия — каза Кийрън. — Джулиън не би изоставил братята и сестрите си. Никога.

— Те не знаят , че е самоубийствена мисия. Диърборн е изпратил някой, който да ги последва и да ги убие, преди да успеят да се върнат.

— Това е в разрез със Закона — бе единственото, което Диего се сети да каже, и начаса се почувства нелепо.

— Хорас Диърборн не го е грижа за вашите закони. — Бузите на Кийрън бяха станали тъмноалени. — Не го е грижа за нищо, освен за постигането на собствените му цели. В очите му един нефилим, който не е съгласен с него, с нищо не е по-добър от някой долноземец. Той е вредител, който трябва да бъде унищожен.

— Кийрън има право — обади се Дивя. — Той е инквизиторът, Диего. Ще промени всички закони… така че да може да прави каквото си поиска.

— Трябва да вървим — каза Кийрън. — Няма нито миг за губене. Трябва да съобщим на семейство Блекторн… Марк и Кристина…

— Всички изходи се охраняват — рече Дивя. — Не казвам, че е невъзможно, но ще имаме нужда от Раян и Джен, и останалите. Не можем да се справим с Кохортата сами. Особено без стилита. Ще трябва да планираме…

— Нямаме време да правим планове… — започна Кийрън и Диего изведнъж си помисли за Кристина, за начина, по който му беше писала за Кийрън в бележката, с която го молеше да го скрие. Колко бе запленена от елфите още като малко момиченце, как бе плакала, когато приеха Студения мир, повтаряйки му отново и отново, че елфите са добри, че силите им са част от благословената магия на света.

— Кийрън — каза той рязко. — Ти си елфически принц. Бъди такъв.

Кийрън му отправи обезумял, мрачен поглед. Дишането му беше накъсано. Дивя погледна към Диего, сякаш искаше да го попита какво прави, в същия миг, в който Кийрън се протегна и улови един от клоните на дървото.

Затвори разноцветните си очи и лицето му заприлича на бледа маска. Стисна челюсти, а листата на дървото зашумоляха, сякаш раздвижени от силен вятър. Сякаш дървото викаше някого.

— Какво става? — прошепна Дивя.

По ствола запращя светлина… не мълнии, а ярки искри. Обвиха се около Кийрън и ето че тялото му сякаш беше очертано със златна боя. Косата му беше придобила необикновен златистозеленикав цвят, какъвто Диего никога не бе виждал.

— Кийрън…

Кийрън вдигна разперени ръце. Очите му все още бяха затворени, от устата му се лееха думи на език, който Диего чуваше за пръв път. Щеше му се Кристина да беше тук. Тя би могла да преведе. Гласът на Кийрън се извиси до вик и на Диего му се стори, че различава думата Уиндспиър, повторена отново и отново. Уиндспиър? , помисли си. Това не беше ли…