Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Дру изпълни инструкциите му. Върхът на езика й се беше показал от ъгълчето на устата й, приличаше на малко момиченце, съсредоточило се върху книга.

— Завърти го натам, накъдето би се завъртял механизмът. Не, не наляво… ето така. Сега вземи шперца с другата си ръка.

— Не, чакай… — Тя се засмя. — Това е объркващо.

— Добре, нека ти покажа.

Кит пъхна втория кламер в ключалката и го разклати напред-назад, опитвайки се да избута щифтовете нагоре. Баща му го беше научил как да ги усеща с шперца (този механизъм имаше пет щифта) и той зачовърка внимателно, повдигайки ги един след друг.

— Завърти напъвача — каза неочаквано и Дру подскочи. — Завърти го надясно.

Тя го направи и катинарът се отвори.

Дру изписка тихичко.

— Страхотно!

На Кит му се прииска да й се усмихне, никога не си беше мечтал за по-малка сестра, но беше приятно да имаш някого, когото да учиш на разни неща.

— Тай знае ли как се прави това? — попита Дру.

— Не мисля. — Кит щракна катинара и й го подаде. — Но вероятно бързо би се научил. — Облегна се назад. — Сега ти го направи.

Дру простена.

— Не е честно.

— Единственият начин да се научиш, е, като го направиш.

Беше нещо, което баща му често казваше.

— Звучиш като Джулиън.

Дру се засмя и се залови с катинара.

Ноктите й бяха покрити с излющен черен лак. Кит беше впечатлен от това колко деликатно работеше с напъвача и шперца.

— Никога не съм си помислял, че ще чуя да ми казват, че звуча като Джулиън Блекторн.

Дру вдигна очи.

— Знаеш какво имам предвид. Като баща. — Тя завъртя напъвача. — Радвам се, че с Тай сте приятели — подхвърли неочаквано и Кит усети как сърцето му удари силно в гърдите. — Искам да кажа, че той имаше Ливи. Не се нуждаеше от други приятели. Беше като техен малък клуб и никой не можеше да влезе в него. А после ти се появи и го направи.

Тя замълча, все така стискайки катинара. Гледаше го с очи, които така приличаха на очите на Ливи, големи, синьо-зелени и обрамчени от тъмни ресници.

— Съжалявам!

— Недей. Аз съм прекалено малка. Тай никога не би ме допуснал до себе си, дори ако ти не се беше появил. — Каза го съвсем обикновено. — Обичам Джулиън. Той е… най-добрият баща. С него знаеш, че винаги ще те постави на първо място. Ала Тай открай време е готиният ми брат. Има такива страхотии неща в стаята си, животните го харесват и знае всичко…

Дру млъкна и бузите й порозовяха. Тай беше влязъл в библиотеката, косата му беше навита на меки, влажни къдрици и Кит почувства как нещо подскочи в него, сякаш стомахът му се преобърна. Каза си, че вероятно е, защото Тай се беше появил, докато говореха за него.

— Уча се как да отварям ключалки с шперц — обясни Дру.

— Добре. — Тай й хвърли бегъл поглед. — Само че сега трябва да говоря с Кит.

Кит побърза да слезе от масата, при което едва не събори купчинката кламери.

— Дру се справи наистина добре.

— Добре — повтори Тай. — Само че сега трябва да говоря с теб.

— Ами говори.

Дру беше оставила пособията за отключване върху масата и го гледаше яростно.

— Не и докато ти си тук — каза Тай.

Беше очевидно и преди да го изрече на глас, ала въпреки това Дру издаде наранен звук и скочи от масата. Излезе от библиотеката, затръшвайки вратата след себе си.

— Това не беше… тя не беше… — започна Кит, но не можа да довърши.

Не можеше да се скара на Тай. Не и сега.

Тай разкопча суитшърта си и бръкна в един вътрешен джоб.

— Тази нощ ще отидем на Пазара на сенките.

Кит заповяда на мозъка си да се върне към настоящето.

— Забранено ми е да стъпвам на Пазара на сенките. Подозирам, че на теб също.

— Бихме могли да се помолим да ни пуснат на портата — каза Тай. — Чувал съм за хора, които го правят. Пазарите на сенки имат порти, нали?

— Да, има порти, но не служат, за да пропускат хората вътре или вън. По-скоро са нещо като място за срещи. И да, би могъл да помолиш ръководителя на Пазара, но в случая това е Барнабас, а той ме мрази.

Тай взе един кламер от масата и го погледна с интерес. По врата му имаше синини, забеляза Кит внезапно. Не си ги спомняше, което му се стори странно, но пък кой забелязва всяка синина по кожата на някой друг? Трябва да ги беше получил по време на битката с Ездачите в Лондон.

— Просто трябва да го убедим, че е в негов интерес да ни пусне.

— И как възнамеряваш да го сториш? Не е като да сме експерти в преговорите.

Тай, който се беше заловил да изправи кламера, го дари с една от редките си усмивки, които така приличаха на изгрев над вода.