Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Разбирам, че ужасно се притесняваш, но говорих със Саймън, преди да си замине за Ню Йорк. Двамата с Изабел са успели да се видят с Ема и Джулиън тази сутрин. Казали са, че са добре и че срещата с Хорас е минала толкова добре, колкото би могло да се очаква.

Смесица от облекчение и раздразнение заля Даяна.

— Джия, трябва да направиш нещо. Диърборн не може да ги държи изолирани до някакъв неопределен момент в бъдещето, когато Мечът ще бъде изкован наново.

— Знам. Именно затова исках да се срещнем. Помниш ли, когато те помолих да бъдеш на моя страна?

— Да.

— Членовете на Кохортата знаят за мора в гората — каза Джия. — Та нали Патрик взе Мануел със себе си, за да му го покаже, преди да осъзнаем колко са опасни… дори децата.

Джия въздъхна и хвърли поглед към Гуин, чието лице беше напълно безизразно. С дългогодишния си опит в политическите машинации в елфическите дворове Даяна не можеше да не се запита какво ли мисли за всичко това.

— Решили са да го използват като оръдие за политически цели — продължи Джия. — Ще заявят, че е дело на феите. Искат да изгорят гората, за да спрат заразата.

— Това няма да я спре — каза Гуин. — Ще унищожи единствено гората. Не можеш да унищожиш унищожението, така както не можеш да излекуваш отровата с отрова.

Джия отново го погледна, този път директно и изпитателно.

— Наистина ли е елфическа магия? Морът?

— Никога не съм виждал подобна елфическа магия, а съм живял дълго. Не твърдя, че кралят на тъмните елфи няма пръст, но това е по-демонична магия от всичко, практикувано в земите на феите. Не е естествено, а противоестествено по природа.

— Значи, изпепеляването на гората няма да постигне нищо? — попита Даяна.

— Ще постигне нещо — отвърна Гуин. — Ще прокуди долноземците, които наричат Брослиндската гора свой дом… всички феи и върколашки глутници, които живеят тук от поколения.

— Според мен е претекст, за да започнат да гонят долноземците от Идрис — каза Джия. — Диърборн възнамерява да използва настоящия климат на страх сред нефилимите, за да се опита да прокара по-сурови антидолноземски закони. Знаех, че ще го направи, но не очаквах толкова скоро да се опича да опразни Идрис от долноземци.

— Мислиш ли, че Клейвът ще го подкрепи? — попита Даяна.

— Боя се, че да — отвърна Джия с горчивина, каквато рядко показваше. — Толкова са погълнати от страха и омразата си, че дори не виждат кога вредят на самите себе си. Биха изяли отровно угощение, ако мислеха, че долноземците пируват до тях.

Даяна обви ръце около себе си, за да не потрепери.

— Какво можем да направим?

— Хорас свиква среща след два дни. Това ще бъде първата му възможност да изложи плановете си пред общността. Хората те уважават, Рейбърн е достоен род, а ти се би храбро в Тъмната война. Сред нас не може да няма такива, които що му се опълчат. Мнозина се страхуват да кажат нещо.

— Аз не се страхувам — заяви Даяна и видя как Гуин й отправи топъл поглед на възхищение.

— Светът може да се промени толкова бързо — каза Джия. — Един ден бъдещето изглежда изпълнено с надежда, а на следващия надвисват облаци на омраза и фанатизъм, довени откъм някакво море, което все още не можем да си представим.

— Облаците винаги са си били тук, Джия — рече Даяна. — Дори ако се правехме, че не ги виждаме. Винаги са били на хоризонта.

Джия изглеждаше уморена и Даяна се зачуди дали беше дошла дотук пеша, макар да се съмняваше, че физическо усилие бе онова, което изтощава консула.

— Не знам дали можем да съберем достатъчно сила, та отново да прочистим небето.

— Окей — каза Кит. — Първо ще направим напъвач от един кламер.

— Ще направим какво от какво?

Дру прибра косата си зад ушите и погледна Кит с широко отворени очи.

Бяха седнали върху една от дългите маси в библиотеката, а между тях имаше катинар и купчинка кламери. Кит простена.

— Не ми казвай, че не знаеш какво е кламер.

Дру придоби възмутено изражение.

— Естествено, че знам. Ето това. — Тя заби пръст в кламерите. — Но какво ще направим?

— Ще ти покажа. Вземи един кламер. — Тя го стори. — Извий го Г-образно. Правата част е отгоре. Да, добре.

Лицето на Дру беше изкривено от концентрация. Носеше черна тениска, на която беше нарисуван напукан надгробен камък и пишеше ОТ ОТВЪДНОТО.

Кит взе друг кламер и го изпъна.

— Това е шперцът — каза. — Ти държиш напъвача.

— Окей. А сега как отключваш механизма?

Кит се засмя.

— Задръж малко. Така. Сега вземи катинара и пъхни напъвача в долната част на ключалката.