Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Възможно е до утре сутринта да стигнем до Тъмния двор — каза той, поспирайки на една поляна. Сини и зелени цветя растяха на туфи наоколо, лъчите на слънцето превръщаха листата в зелен воал. — В зависимост от това колко дълго сме готови да вървим през нощта…

Ема се закова на място.

— Някой идва след нас.

Джулиън също спря и се обърна към нея, прибирайки картата в джоба си.

— Сигурна ли си? — попита тихо.

Ема напрегна слух, за да чуе онова, което беше чула преди — тихото пращене на счупени клони зад тях, леки стъпки.

— Да.

В очите на Джулиън нямаше и капчица съмнение и Ема изпита мимолетна благодарност, че дори в сегашното си омагьосано състояние вярва безпрекословно на уменията й.

— Не можем да избягаме.

Беше прав — пътеката беше прекалено камениста, а храсталаците — твърде гъсти, за да могат да надбягат някои преследвач.

— Ела.

Ема сграбчи ръката му и миг по-късно вече се катереха по дънера на най-високия дъб край поляната. Ема намери един разклонен клон и се настани в него, след секунда Джулиън се метна на клона насреща й. Вкопчени в ствола, те погледнаха надолу.

Стъпките се приближаваха. Конски копита, осъзна Ема, а после едно келпи, тъмнозелено, с грива от искрящи водорасли, излезе на поляната. На гърба му имаше ездач и Ема си пое рязко дъх.

Беше мъж, облечен в нефилимски дрехи.

Тя се приведе напред, нетърпелива да види повече. Не, не мъж, даде си сметка, момче… слабо като хрътка, с тясно лице и буйна тъмна коса.

— Дейн Ларкспиър, яздещ келпи — измърмори Джулиън. — Какво става?

— Ако видя Зара да се появява, възседнала чудовището от Лох Нес, се прибираме у дома — прошепна Ема в отговор.

Келпито се беше заковало насред поляната и въртеше очи, наситено черни, без капчица бяло в тях. Отблизо то приличаше не толкова на кон, макар да имаше грива и опашка, и четири крака, колкото на страховито създание, което никога не би трябвало да излезе от водата.

— Побързай. — Дейн подръпна юздите на келпито и в ума на Ема трепна спомен, нещо за това, че когато оседлаеш келпи, го принуждаваш да ти се подчинява. Зачуди се как Дейн беше успял да го направи. — Трябва да намерим следите на Блекторн и Карстерс преди падането на нощта, в противен случай ще ги изгубим.

Келпито проговори и Ема подскочи. Гласът му беше като вълни, разбиващи в скали.

— Не познавам тези създания, господарю. Не знам как изглеждат.

— Няма значение! Намери им следите! — Дейн плесна келпито по гърба и се облегна назад с намръщено лице. — Добре, ще ти ги опиша. Джулиън е от онези типове, които биха си избрали момиче за парабатай. Разбираш ли?

— Не — отвърна келпито.

— Прекарва цялото си време, тичайки подир малки деца. Има една тумба дечурлига и се държи така, сякаш е техен баща. Виж, Ема е от момичетата, които биха били секси, ако поне от време на време си затваряше устата.

— Ще го убия — измърмори Ема. — Ще го убия, докато говоря през цялото време.

— Не разбирам човешкото отношение към красотата — каза келпито. — Аз харесвам жени с блясъка на водорасли.

— Млъкни. — Дейн дръпна юздата и келпито изсъска, разкривайки подобни на игли зъби. — Трябва да ги намерим, преди слънцето да е залязло. — Усмивката му беше грозна. — Когато се върна с Черната книга, Хорас ще ми даде всичко, което поискам. Може би последната сестра на Джулиън Блекторн, за да си поиграя с нея. Най-страхотните цици в семейството.

Ема скочи от дървото толкова бързо, че светът се сля в петно от зелени листа и алена ярост. Приземи се върху Дейн Ларкспиър и го събори от седлото, изтръгвайки ахване на болка, когато се строполиха заедно на земята. Удари го силно в корема и докато той се превиваше, скочи на крака и посегна към меча си. За миг се беше уплашила, че Джулиън няма да я последва, ала той вече беше на земята и сваляше юздите на келпито.

— Господарю! — Келпито преви предните си крака пред него. Дейн кашляше и се давеше. — Благодаря ти, че ме освободи.

— Пак заповядай.

Джулиън метна юздите настрани и келпито препусна в гората. Ема все още стоеше над Дейн, насочила меч към гърлото му, където проблясваше нещо златно. Легнал на земята, той я гледаше яростно.

— Какво правиш тук, Ларкспиър? — попита го. — Нас изпратиха да донесем Черната книга, не теб.

— Махни се от мен. — Дейн извърна глава и изплю кръв. Избърса уста, оставяйки червено петно върху ръката си. — Ако ме нараниш, семейство Диърборн ще накарат да ти отнемат Знаците.

— Е, и? — каза Ема. — Черната книга дори не е у нас. Изгубил си си времето да ни преследваш. В което, между другото, изобщо не те бива. Вдигаше шум като слон. Сексистки слон. Ти си ужасен ловец на сенки.