Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Как е Магнус Бейн? — попита Кристина.

Не го познаваше отдавна, но наистина го харесваше. Стресна се, когато видя сълзи в очите на Катарина.

— Магнус е… Алек се грижи добре за него. Но не, не е добре.

Кристина остави кафето на нощното шкафче.

— В такъв случай, моля те, нека помогнем. Какво би било признак, че лей-линиите са заразени? Какво да търсим?

— Ами там, където лей-линиите са пострадали, ще има повишена демонска активност.

— Това е нещо, което определено можем да проверим.

— Аз също мога да погледна какво става. Ще ти пратя маркирана карта с огнено съобщение. — Катарина се изправи и лъчите на слънцето засияха през прозрачната й бяла коса. — Но ако ще проучваш местност с повишена демонска активност, не отивай сама. Вземи още няколко души със себе си. Вие, ловците на сенки, сте толкова непредпазливи понякога.

— Не всички сме Джейс Херондейл — каза Кристина, която обикновено беше най-малко непредпазливият човек, когото познаваше.

— О, моля ти се. Преподавала съм в Академията за ловци на сенки. Аз…

Катарина се закашля и раменете й се затресоха. Очите й се разшириха.

Кристина скочи разтревожена от леглото.

— Добре ли си…?

Ала Катарина беше изчезнала, без да остави никаква следа след себе си.

Кристина си навлече набързо дънки и една стара тениска на Ема. Миришеше на парфюма на Ема, лимони и розмарин. С цялото си сърце й се искаше Ема да беше тук, за да могат да обсъдят миналата нощ и да й даде съвет, както и рамо, на което да поплаче.

Само че нея я нямаше и това беше невъзможно. Кристина докосна медальона си, изричайки бърза молитва към Ангела, след което пое надолу по коридора към стаята на Марк.

Беше си легнал толкова късно, колкото и тя, така че бе напълно възможно все още да спи. Почука на вратата, първо колебливо, а после малко по-силно. Най-сетне Марк отвори, прозяващ се широко и чисто гол.

— Híjole 11 11 Испанско възклицание, изразяващо изненада. — Б. пр. ! — изписка Кристина и закри лицето си с яката на тениската. — Облечи се!

— Извинявай — възкликна той, скривайки се зад вратата. — Поне вече си видяла всичко.

— Не и в добра светлина!

Все още можеше да го види през открехнатата врата, беше си обул боксерки и нахлузваше тениска. Главата му се показа през яката, косата му беше очарователно разрошена.

Не, не очарователно — поправи се Кристина. — Ужасно. Дразнещо.

Гол.

Не, нямаше да мисли и за това. Будна ли съм , зачуди се. Все още беше замаяна от съня си. Сънищата не означават нищо, напомни си. Вероятно беше само притеснение и нямаше нищо общо с Марк и Кийрън.

Марк се появи на прага.

— Толкова съжалявам. Аз… в Лова често спяхме голи и забравих…

Кристина свали яката на тениската от лицето си.

— Да не го обсъждаме.

— За снощи ли искаше да говорим? — Изглеждаше нетърпелив. — Мога да ти обясня.

— Не, не искам — заяви тя твърдо. — Нуждая се от помощта ти и… ами няма кого другиго да помоля. Тай и останалите са твърде малки, а Ейлийн и Хелън ще решат, че трябва да кажат на Джия.

Марк изглеждаше разочарован, но се взе в ръце.

— Става въпрос за нещо, за което Клейвът не бива да узнае?

— Не съм сигурна. Просто… напоследък се чудя дали бихме могли да им кажем каквото и да било.

— Можеш ли поне да ми кажеш за какво става дума? Демони?

— Като никога, да — отвърна Кристина и му обясни за лей-линиите, магьосническото заболяване и разговора й с Катарина.

— Просто ще отидем да проверим дали има нещо необичайно. Вероятно дори няма да се наложи да слезем от колата.

Марк живна.

— Ти ли ще шофираш? Ще бъдем само ние двамата?

— Да. Бъди готов в седем часа тази вечер.

Понечи да си тръгне, но после спря и погледна през рамо. Беше по-силно от нея.

— Направи ми услуга. Обуй си панталони тази вечер.

Когато Кит влезе в кухнята, Тай го нямаше.

Щеше да се обърне и да излезе, но останалите вече го бяха видели. Ейлийн, по черни дънки и потниче, беше до печката, вдигнала коса високо на главата си и сбърчила съсредоточено лице. Дру, Марк, Кристина и Тави седяха на масата. Дру се суетеше около Тави, ала Кристина и Марк му помахаха за поздрав.

Той седна и начаса се почувства неловко. Не беше прекарал почти никакво време с когото и да било от семейство Блекторн, освен с Тай и Ливи. Без тях наблизо, имаше чувството, че е попаднал на парти, пълно с хора, които едва познава и с които трябва да води безсмислени разговори.