Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не се тревожи — рече Даяна. — Знам точно какво да направя.

Изкачваше спираловидно стълбище, което сякаш се издигаше към звездите. Не помнеше как го беше открила, нито къде отиваше. То се издигаше от мрака и се извисяваше в облаците. Кристина беше повдигнала дългите си поли; за да не се препъне в тях. Косата й тежеше; миризма на бели рози изпълваше въздуха.

Стълбището свърши изведнъж и тя с почуда стъпи върху познат покрив; този на Института в Мексико Сити. Градът се беше ширнал под погледа й. Ангелът, сияещ в злато навръх Паметника на независимостта, паркът „Чапултепек“, Дворецът на изящните изкуства, грейнал в светлини, кулите на базиликата „Гуадалупе“ с форма на камбана. Зад всичко това се издигаха планините, обгърнали града като в шепа.

На ръба на покрива стоеше фигура, обвита в сенки: стройна и мъжествена, със сплетени зад гърба ръце. Знаеше, че е Марк, още преди да се беше обърнал, никой друг нямаше такава коса — като злато, изковано до въздушно сребро. Носеше дълга, пристегната с кожена лента туника и ленен панталон, в кожената лента беше втъкната кама. Стъпалата му бяха боси, когато се приближи до нея и я взе в прегръдките си.

Очите му бяха премрежени, натежали от желание, движенията му — така бавни, сякаш и двамата се намираха под вода. Притегли я към себе си, прокарвайки пръсти през косата й, и тя си даде сметка защо й се струваше толкова тежка — беше обвита с пълзящи стъбла, отрупани с разцъфнали червени рози. Те се посипаха около нея, когато Марк я прегърна с една ръка, а другата се плъзна от косата към устните и ключицата й, пръстите му се пъхнаха под яката на роклята й. Ръцете му бяха топли, нощта — хладна, а устните му върху нейните — изгарящи. Люшна се към него и ръцете й се вдигнаха към тила му, там, където тънките косъмчета бяха най-меки, плъзвайки се надолу, за да докоснат белезите му.

Той се отдръпна.

— Кристина — промълви. — Обърни се.

Тя се обърна в прегръдките му и видя Кийрън. Беше облечен в кадифе, така различно от простите ленени дрехи на Марк, по пръстите му тежаха златни пръстени, очите му блещукаха, очертани с кохл. 10 10 Традиционен прах за почерняне на клепачите. — Б. пр. Беше като къс от нощното небе: сребристо и черно.

Едната ръка на Марк се обви около нея. Другата се протегна към Кийрън. Кристина също посегна към него, ръцете й откриха мекотата на жакета му, притегляйки го към тях с Марк, обгръщайки ги в тъмното кадифе, от което сякаш беше изтъкан. Той целуна Марк, а после се наведе към нея, ръцете на Марк я прегръщаха, докато устните на Кийрън откриваха нейните…

— Кристина. — Гласът се вряза в съня й и тя незабавно седна, притиснала одеялото до гърдите си, с разширени от шок очи. — Кристина Мендоса Росалес?

Беше женски глас. Задъхана, Кристина се огледа наоколо, докато спалнята й постепенно идваше на фокус: мебелите на Института, ярки слънчеви лъчи, струящи през прозореца, одеялото, което Ема й беше дала назаем, сгънато в долната част на леглото. На перваза седеше жена със синя кожа и коса с цвета на избеляла хартия. Зениците й имаха невероятно наситен син цвят.

— Получих огненото ти съобщение — каза тя, докато Кристина се взираше в нея, замаяна.

Какво сънувах току-що. Не сега, Кристина. Ще мислиш за това по-късно.

— Катарина Лос? — Искала бе да говори с магьосницата, така беше, но не бе очаквала Катарина просто да се появи в спалнята й и определено не и в толкова неловък момент. — Как влезе?

— Не съм. Аз съм проекция.

Катарина размаха ръка пред ярката повърхност на прозореца, лъчите на слънцето минаха през нея, сякаш беше цветно стъкло.

Кристина подръпна незабележимо косата си. Никакви рози.

— Колко е часът?

— Десет — отвърна Катарина. — Съжалявам… наистина мислех, че ще си будна. Заповядай. — Тя щракна с пръсти и върху нощното шкафче се появи картонена чаша. — Кафе от „Пийт“. Любимото ми на Западното крайбрежие.

Кристина притисна чашата до гърдите си. Катарина беше новата й любимка.

— Чудех се, дали ще отговориш. — Тя отпи глътка кафе. — Знам, че беше странен въпрос.

— Аз също не бях сигурна. — Катарина въздъхна. — В известен смисъл това засяга само магьосниците. Ловците на сенки не използват лей-линиите.

— Използваме обаче магьосниците. Вие сте наши съюзници. Ако се разболявате, сме длъжни да сторим нещо.

За миг Катарина придоби изненадан вид, а после се усмихна.

— Не… Радвам се да те чуя да го казваш. — Тя наведе поглед. — Става по-зле. Все повече и повече магьосници се разболяват.