Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Просто се махайте. — Саманта се отправи към тях. — Когато инквизиторът научи за това…

— Саманта! — извика Джесика уплашено, ала беше твърде късно.

Саманта се подхлъзна на мокрия ръб на басейна и цопна във водата с вик.

— В името на Ангела. — Дивя отпусна меча с широко отворени очи. — Тя…

Саманта изскочи над повърхността с писък. Беше ужасен писък, сякаш умираше или гледаше как някой, когото обича, умира. Беше писък на ужас и отвращение, и отчайваща скръб.

Членовете на Кохортата стояха потресени, само неколцина пристъпиха към нея. Две ръце се потопиха във водата, уловиха я и я издърпаха.

Ръцете на Кийрън. Все така кашляйки кръв, той я остави на пода до басейна. Тя се преобърна по корем, давейки се и плюейки вода, докато Зара се хвърли между двамата.

— Махни се от нея — изръмжа тя на Кийрън.

Той се обърна и закуцука към Диего, който трябваше да го улови, когато едва не рухна. Членовете на Кохортата бяха погълнати от Саманта, нямаше време за губене. Докато излизаше забързано, подкрепяйки Кийрън между себе си и Раян, и следван от Дивя с меч в ръка, Диего беше почти сигурен, че чу Мануел да се смее.

— Добре — заяви Джулиън. — Да видим с какво разполагаме.

Намираха се в нещо, което Ема би могла да опише единствено като горска полянка. Тя нямаше кой знае колко опит с подобни места (в Лос Анджелис нямаше много горски полянки), а това определено беше такова: открито и затревено, заобиколено от дървета и изпълнено със слънчева светлина и ниското жужене на насекоми или пък миниатюрни пиксита.

В земите на елфите никога не можеше да бъдеш сигурен.

Все още беше замаяна от пътуването през елфическата порта, скрита дълбоко в глъбините на Брослиндската гора. Нямаше представа откъде Хорас знае за нея. Може би беше информация, с която разполагаха всички високопоставени членове на Клейва. Той само дето не ги беше бутнал през портата, без никакви церемонии, толкова беше нетърпелив, макар че не беше проявил същото нетърпение да даде на Ема медальона и да връчи и на двама им по една черна раница, пълна с оръжия, облекло и храна. Последното, което им беше казал, бе: „Не забравяйте, че отивате към Двора на тъмните елфи. Следвайте картата“.

Картите не действат в земите на елфите , помислила си беше Ема, но Хорас я беше бутнал към портата от преплетени клони и миг по-късно тя се приземи на колене върху зелена трева, а уханието на въздуха в елфическите земи изпълни ноздрите и устата й.

Вдигна ръка и докосна медальона. Върху него нямаше ангел, като върху този на Кристина. Всъщност изглеждаше така, сякаш някога върху него е бил гравиран гербът на нефилимско семейство, който по-късно е бил изчегъртан. Ако не се броеше това, досущ приличаше на медальона на семейство Росалес. Тежестта му около гърлото й и действаше успокояващо.

— Клейвът ни е направил сандвичи — каза Джулиън, ровейки из раницата си. — Предполагам, че са за днес, защото няма да изкарат дълго. Има сирене, хляб, сушено месо и плодове. Няколко бутилки с вода.

Ема се приближи, за да види какво подрежда върху тревата. Беше извадил две сиви одеяла, различни оръжия (носеха оръжия и в коланите си) и сгънати дрехи. Когато Джулиън ги разгъна, се оказаха от лен, в земни тонове, затварящи се с връвчици и халки от плат, не с ципове и копчета.

— Елфически дрехи — отбеляза Ема.

— Добра идея — каза Джулиън. И двата комплекта се състояха от дълга риза, панталони, които се пристягаха с връвчици на кръста, и връхна дреха, направена от корава животинска кожа. — Добре ще е да се преоблечем. Колкото по-дълго стоим тук с нефилимски дрехи, толкова по-вероятно е да бъдем взети на прицел.

Ема взе по-малките дрехи и отиде да се преоблече зад една групичка дървета. Щеше й се да можеше да помоли Джулиън да дойде с нея, особено докато подскачаше на един крак и се мъчеше да нахлузи панталона с една ръка, стиснала колана с оръжията си с другата. Рядко се беше чувствала по-уязвима за атака, отколкото в този миг, ала въпреки че Джулиън я беше виждал гола, сега й се струваше неловко. Не беше сигурна как ще реагира този нов Джулиън, онзи, който нямаше чувства, и не беше сигурна, че иска да знае.

Поне елфическите дрехи бяха удобни, меки и широки. Когато излезе иззад дърветата, за миг остана на мястото си, примигвайки срещу яркото слънце, търсейки Джулиън.

Видя го, когато той се обърна, държеше нещо, което приличаше на парче стар пергамент, и се мръщеше. Беше си обул елфическите панталони, но беше гол от кръста нагоре.