Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не би трябвало да питаш — прошепна тя.

Марк протегна ръка, косата й беше разпусната и той улови един кичур и го нави около пръста си, допирът му беше невъзможно нежен.

— Трябваше да знам — каза. — Трябваше да знам дали може да те целуна и всичко ще бъде наред.

Кристина не отговори, просто кимна. Марк зарови пръсти в косата й, повдигна няколко кичура до лицето си и ги целуна.

— Лейди на розите — прошепна. — Косата ти е като черни рози. Толкова те исках.

Искай ме тогава. Целуни ме. Всичко. Всичко, Марк. Мислите й се разтопиха, когато той се наведе към нея, шепотът, отронил се от устните й, беше на испански.

— Bésame 7 7 Целуни ме (исп.). — Б. пр. , Марк.

Отпуснаха се върху пясъка, с преплетени тела, ръцете му се заровиха в косата й. Устните му бяха топли върху нейните, а после горещи и ето че нежността си отиде, изместена от необуздана трескавост. Сякаш пропадаха по един прекрасен начин, той я притегли под себе си и пясъкът приюти тялото й, ръцете й се плъзнаха по него, докосвайки всички места, които беше копняла да докосне: косата, извивката на гърба му, лопатките на раменете му.

Вече бе толкова по-реален, отколкото когато за първи път дойде в Института, когато изглеждаше така, сякаш някой по-силен порив на вятъра би могъл да го отвее. Беше качил килограми, натрупал бе мускули и тя се наслаждаваше на солидността му, на дългите елегантни мускули, които се извиваха покрай гръбнака му, топлината на широките му рамене. Плъзна ръце под ризата му, където кожата му беше гладка и изгарящо гореща, и той ахна в устата й.

— Te adoro — прошепна и Кристина се изкиска.

— Къде го научи?

— Потърсих го. — Уловил тила й в шепи, той полагаше целувки върху бузата, по линията на челюстта й. — Вярно е. Обожавам те, Кристина Мендоса Росалес, дъще на планини и рози.

— Аз също те обожавам — прошепна тя. — Въпреки че акцентът ти е ужасен, аз те обожавам, Марк Блекторн, сине на тръните. — Помилва го по лицето и се усмихна. — Макар че не си толкова бодлив.

— Би ли предпочела да имах брада? — подразни я Марк, отърка буза в нейната и тя се изкиска и му прошепна, че ризата му е закопчана накриво.

— Мога да го оправя — заяви той и я свали с един замах.

Тя чу как няколко копчета се откъснаха — надяваше се това да не е любимата му риза.

А после се дивеше на прелестната му гола кожа, нашарена с белези. Цветът на очите му стана по-дълбок, сега те бяха черни като океански дълбини, и синьото, и златното.

— Обичам начина, по който ме гледаш — каза той.

И двамата бяха престанали да се кискат. Кристина прокара длани по голите му гърди, по стомаха, до колана на дънките му и той притвори очи. Ръцете му се вдигнаха към копчетата, които минаваха по предната част на роклята й. Не преставаше да го докосва, докато той ги разкопчаваше, от шията до подгъва, и ето че роклята се свлече настрани и тя остана да лежи само по бикини и сутиен.

Би предположила, че ще се смути, с Диего винаги се чувстваше така. Ала Марк я гледаше, сякаш бе поразен, сякаш бе разопаковал подарък и бе открил, че е онова, за което бе копнял през целия си живот.

— Може ли да те докосна? — попита и когато тя каза „да“, изпусна накъсано дъха си.

Отпусна се бавно над нея, целувайки устните й, и тя обви крака около хълбоците му, а пустинният вятър милваше голата й кожа като коприна.

Той прокара пътечка от целувки по гърлото й, целуна я там, където вятърът докосваше кожата й, по корема и гърдите, по възвишенията на хълбоците й. Докато отново се плъзне нагоре до устните й, тя трепереше. Искам да го докосна. Трябва да го докосна , помисли си като в мъгла и ръката й се плъзна надолу по тялото му, пъхна се под колана на дънките му. Той си пое рязко дъх, мълвейки между целувките си да не спира. Тялото му следваше ритъма на ръката й, хълбоците му се притискаха все по-силно и по-силно в нея. Докато изведнъж той не се отдръпна и седна, дишайки на пресекулки.

— Трябва да спрем… или ще свърша сега — каза, звучейки по-човешки и по-малко елфически, отколкото Кристина помнеше да го е чувала някога.

— Каза ми да не спирам — изтъкна тя, като се усмихваше.

— Така ли? — Той изглеждаше изненадан. — Искам да е хубаво и за теб, Кристина. Не знам дали с Диего…

— Не сме — прекъсна го тя. — Девствена съм.

— Така ли?

Изглеждаше напълно поразен.

— Не бях готова. Сега съм.

— Просто си мислех… излизали сте толкова дълго…

— Не всички връзки са сексуални — каза Кристина и се зачуди дали това, че го беше изрекла, лежейки полугола върху един хълм, не правеше думите й малко по-неубедителни. — Хората трябва да правят секс само ако искат, а аз искам. С теб.