Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Току-що влязоха в Кухината — каза. — Не можах да ги последвам… стилито ми не е у мен. Някой от вас носи ли своето?

— Моето е у мен — отвърна Диего и те прекосиха тичешком къс, спускащ се надолу коридор, отвеждащ до затворена двукрила врата. Отвътре долиташе силен смях.

Диего надраска набързо руна за отваряне, вратата зейна сред облаче ръжда и те нахлуха вътре. Кухината се оказа просторно помещение с гранитен под и без никакви мебели. Стените бяха от грапава скала, по която проблясваше слюда. В средата имаше езерце, облицовано с плочки, пълно с вода, толкова бистра и чиста, че бе като огледало. Върху пода със златни букви беше написано: И Бог отвори една кухина и от нея потече вода. 8 8 Библия, Съдии 15:19. — Б. пр.

— Е, слава на Ангела — провлачи Мануел, който се облягаше на отсрещната стена, с изражение на пълно безразличие. — Вижте кой дойде, за да ни спаси.

Зара се изкиска.

Беше заобиколена от група членове на Кохортата — между тях Диего разпозна неколцина ученици от Сколоманса и техните семейства. Малъри Бриджсток и Майло Колрид. Ануш Джоши, братовчеда на Дивя. Имаше и неколцина центуриони: Тимъти Рокфорд, Саманта Ларкспиър и Джесика Босежур стояха, подсмихвайки се, наблизо, докато Ануш влачеше Кийрън към езерцето в средата на стаята. Кийрън се съпротивляваше в хватката му, по лицето и ризата му имаше кръв.

— Справедливо наказание за принцчето, не мислите ли? — подхвърли Зара. — Ако погледнеш или се потопиш във водата на езерото, ще изпиташ болката, която си причинил на другите. Така че, ако е невинен, не би трябвало да има никакъв проблем.

— Никой не е толкова невинен — каза Раян. — Езерото трябва да се използва с мярка, та учениците да могат да открият истината в себе си. Не като инструмент за мъчения.

— Каква интересна мисъл, Раян — рече Мануел. — Благодаря ти, че я сподели. Само че не виждам Гладстоун да се е втурнал, за да ни попречи, а ти? Възможно ли е да не искаш да загазиш, задето си укривал елфически беглец?

— Мисля, че е интересно откъде знаеш толкова много за Кийрън — рече Дивя. — Възможно ли е да си знаел, че е тук, и да не си искал да съобщиш за това, за да можеш да го измъчваш и убиеш сам?

Права беше, помисли си Диего, ала нищо от това нямаше да помогне на Кийрън, който се давеше в собствената си кръв.

Заклех се да го защитя. Диего посегна към брадвата си само за да си даде сметка, че я няма. Видя Зара да присвива очи и се обърна — Дивя беше извадила меча на Раян от ножницата му и го беше насочила срещу Кохортата.

— Достатъчно — заяви тя. — Престанете, всички. Особено се срамувам от теб, Ануш — добави, хвърляйки мрачен поглед на братовчед си. — Знаеш какво е да се отнасят несправедливо с теб. Когато майка ти научи…

Ануш пусна Кийрън, блъскайки го напред. Той се строполи на ръба на езерцето със стон на болка.

Дръпни се от водата , помисли си Диего, но Кийрън очевидно беше ранен — остана коленичил на мястото си, замаян и борещ се за въздух.

— Просто искахме да се позабавляваме малко — възропта Ануш.

— Какво ще направиш, Дивя, ще ни нападнеш ли? — попита Саманта. — Само защото се позабавлявахме малко?

— Тече му кръв — каза Диего. — Това е повече от „да се позабавляваме малко“. И какво ще стане, ако го убиете? Наистина ли искате да се оправяте с последиците? Той е син на краля на тъмните елфи.

Между членовете на Кохортата премина недоволен ропот. Очевидно не бяха помислили за това.

— Добре де — каза Зара, — разваляте ни удоволствието. Разбрах обаче, че е тук и се крие в стаята — рече тя на Диего. — Видях издълбан жълъд на пода. Така че вината е твоя. Ако не го беше довел тук, нищо от това нямаше да се случи.

— Стига вече, Зара — заяви Дивя, все така с меча в ръка. — Диего, върви да вземеш Кийрън.

Диего пое през стаята.

— Защо сам не погледнеш във водата, Росио Росалес? — подхвърли Мануел. — Ако мислиш, че душата ти е толкова чиста. Би трябвало да бъде безболезнено за теб.

— Càllate la pinche boca 9 9 Затваряй си шибаната уста (исп.). — Б. пр. — сопна се Диего, почти беше стигнал до Кийрън, който кашляше, а по устните му имаше кръв.

Понечи да го изправи, когато Мануел се раздвижи с бързината на змия, сложи стъпало върху гърба на Кийрън и го изрита във водата. Диего се хвърли напред и го сграбчи за ризата, но не преди лицето на Кийрън да се потопи във водата. Диего го издърпа, кашлящ и борещ се за въздух, и се опита да го изправи на крака. Кийрън се олюля и Раян го улови.