Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Добре ли спа? — попита го Кристина.

Трудно бе да се чувстваш неловко с Кристина, от нея като че ли се излъчваше доброта. На Кит обаче му се удаде. През живота си Джони Рук беше измамил и обрал цял куп изключително добри хора и Кит подозираше, че и той притежава същото умение.

Смотолеви нещо в отговор и си сипа портокалов сок. Дали беше спал добре? Не особено. Прекарал бе половината нощ буден, тревожейки се за посещението си с Тай на Пазара на сенките, и другата половина — странно развълнуван за посещението си с Тай на Пазара на сенките.

— Къде е Хелън? — попита Дру с нисък глас, измервайки Ейлийн с поглед.

Кит се чудеше същото. Предишния ден беше изглеждала доста стресирана. Едва ли би могъл да я вини, ако беше осъзнала с какво се е нагърбила и беше побягнала с писъци в пустинята.

— Лосанджелиските ловци на сенки се събират днес — обясни Марк. — Хелън е на срещата.

— Не беше ли Ейлийн тази, която се предполага да ръководи Института?

Дру изглеждаше объркана.

— Хелън реши, че няма да е лошо лосанджелиските ловци на сенки да свикнат с нея — каза Марк. — Да си припомнят, че тя също е ловец на сенки. И че е Блекторн, особено при положение че е възможно да обсъждат дали Даяна трябва да бъде сменена като наша учителка…

— Не искам друга учителка! — възкликна Тави. — Искам Даяна!

— Но нали няма да я има само още няколко дни? — каза Кристина разтревожена. — Най-много?

Марк сви рамене.

— Всички ние тук, без учител или график, е нещо, което никак не се харесва на ловците на сенки.

— Но Тави има право — обади се Дру. — Вече учим с Даяна . Не е нужно да започваме с някой друг. Не е ли така, Кит?

Кит за малко да изпусне чашата с портокалов сок, но преди да успее да отговори, Ейлийн ги прекъсна, приближавайки се до масата с тиган, от който се носеше фантастично ухание. Устата на Кит се напълни със слюнки.

— Какво е това? — попита Тави с широко отворени очи.

— Това — заяви Ейлийн — е фритата. И вие всички ще я изядете.

Тя я тръсна върху една метална подложка в средата на масата.

— Не обичам фритата — каза Тави.

— Твърде жалко. — Ейлийн скръсти ръце и ги изгледа сърдито един по един. — Вчера разплакахте Хелън, така че ще изядете тази фритата (която, между другото, е дяволски вкусна) и ще ви хареса. Това има за закуска и тъй като аз не съм Хелън, не ме е грижа дали ще умрете от глад, или ще ядете „Чийтос“ на всяко хранене. И двете с Хелън имаме страшно много работа, Клейвът с нищо няма да ни помогне, единственото, което тя иска, е да бъде с вас и вие няма отново да я разплачете. Разбрано?

Дру и Тави кимнаха с широко отворени очи.

— Толкова съжалявам, Ейлийн — каза Кристина с тихо гласче.

— Нямах предвид теб, Кристина. — Ейлийн извърти очи. — И къде е Тай? Нямам намерение отново да държа тази лекции. — Тя отправи сърдит поглед на Кит. — Ти си онзи, който обикновено не се отделя от него. Къде е той?

— Вероятно спи — отвърна Кит.

Предполагаше, че Тай бе останал буден до късно, проучвайки черни магии. Не че би го изрекъл на глас.

— Добре. Предай му какво казах, когато се събуди. И сложете тигана в проклетата мивка, когато приключите със закуската.

С тези думи Ейлийн грабна якето си от облегалката на стола, напъха ръце в ръкавите и излезе решително от стаята. Кит се приготви за това Тави или Дру да се разплачат. Никой от тях не го стори.

— Това беше доста готино — отбеляза Дру, докато си вземаше от фритата, която се оказа смесица от яйца, наденица, сирене и карамелизиран лук. — Харесва ми как се застъпи за Хелън.

— Ти се развика на Хелън онзи ден — изтъкна Марк.

— Тя ми е сестра — отвърна Дру, докато пълнеше чинията на Тави с фритата.

Марк издаде звук на безсилно раздразнение. Кристина лапна залък фритата и притвори очи от удоволствие.

— Обзалагам се, че си викал на баща си — рече Дру на Кит. — Искам да кажа, всички семейства се карат понякога.

— Ние не бяхме от семействата, които си крещят. Баща ми прекарваше повечето от времето си, като не ми обръщаше внимание, освен когато ме учеше как да разбивам ключалки.

Лицето на Дру грейна. Все още изглеждаше изпита и уморена, и много малка в прекалено голямата си тениска, но когато се усмихнеше, напомняше на Кит за Ливи.

— Можеш да разбиваш ключалки?

— Мога да ти покажа как, ако искаш.

Дру пусна вилицата си и плесна с ръце.

— Да! Марк, може ли да отида и да се науча как да разбивам ключалки?

— Имаме руни за отваряне, Дру — каза Марк.