Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Завъртя се слепешком наоколо. Непрекъснато виждаше кръвта върху цветята, начина, по който очите на Дейн се бяха обърнали в главата му. Въздухът натежа от металическата миризма на кръв и Ема се подпря на тънкия ствол на една бреза, за да не падне.

— Ема? — обади се Джулиън зад нея.

После изведнъж отекна тътен на копита и два коня, сив и кафяв, изскочиха на поляната, възседнати от елфически ездачи: русокоса жена върху сивия и мъж с пшеничено бяла кожа върху кафявия.

— Това да не е Централната елфическа гара? — каза Ема, облегнала чело на дървото. — Всички ли идват тук?

— Ема Карстерс? — рече русокосата жена и Ема я разпозна през замъглени очи: лелята на Марк, Нене.

До нея яздеше един от придворните на кралицата на светлите елфи, Фъргюс. Лицето му беше намръщено.

— Това да не е мъртъв ловец на сенки ? — попита.

— Той ме плени, а тези добри хора ме освободиха — обади се келпито.

— Върви си, келпи — каза Фъргюс. — Махни се от това място. Думите на светлите елфи не са за твоите уши.

Келпито изцвили леко и изтегли тялото на Дейн в храсталаците. Ема се обърна бавно, облягайки гръб на дървото. Безкрайно се радваше, че трупа вече го няма, макар че земята все още беше напоена с кръв, а главичките на цветята бяха натежали от нея.

— Ема Карстерс и Джулиън Блекторн — каза Нене. — Пътят ви отвеждаше към Двора на светлите елфи. Защо?

— Не, отивахме към Двора на тъмните елфи — отвърна Ема. — Ние…

— Знаем кои пътища отвеждат в кои посоки — заяви Фъргюс рязко. — Не опитвайте човешките си номера.

Ема отвори уста, за да възрази… и видя Джулиън да поклаща глава, едва доловимо отрицание, но тя начаса разбра какво означава. Действително бяха вървели в грешната посока. По някаква причина я беше излъгал. Всеки път когато се беше съветвал с картата, ги беше водил все по-близо до Двора на светлите елфи.

Вкусът на предателство беше горчив в устата й, по-горчив от металическия вкус на кръвта.

— Черната книга е у нас — каза Джулиън на Нене и Фъргюс и Ема го зяпна, напълно изумена. За какво говореше? — Ето защо се върнахме в земите на феите. Кралицата ни помоли да я намерим, ние го сторихме и дойдохме за онова, което тя ни обеща.

Изпъна рамене и отметна глава назад. Лицето му беше много бледо, ала очите му грееха ярко синьо-зелени и беше красив, дори с кръвта върху лицето беше красив и на Ема й се искаше да не може да го види, но го виждаше.

— Официално молим за аудиенция при кралицата на феите — заяви той.

Докато се носеше във въздуха с Гуин, Даяна се чувстваше свободна, въпреки човъркащата я тревога за Ема и Джулиън. Предполагаше, че са в безопасност в къщата, но не й харесваше това, че не може да се види с тях. Това я накара да осъзнае до каква степен се бяха превърнали в нейно семейство през последните пет години и колко откъсната се чувстваше от Аликанте.

Когато вървеше по улиците, дори познатите лица й изглеждаха като маски на непознати. Гласува ли за това Хорас Диърборн да бъде назначен за инквизитор? Виниш ли семейство Блекторн за смъртта на родната им сестра? Вярваш ли, че феите са чудовища? Кой си ти, наистина?

Прегърна Гуин по-силно, докато се приземяваха на вече познатата полянка между липите. Луната беше изтъняла и мястото тънеше в тишина и дълбоки сенки.

Гуин скочи от седлото пръв и й помогна да слезе. Този път не носеше торби с храна, а на кръста му висеше тъп меч. Даяна знаеше, че й има доверие и не бе задал никакви въпроси, когато го беше помолила да я доведе тук тази вечер. Само че нямаше доверие на останалите ловци и тя не можеше да го вини за това.

В сенките припламна светлина и Джия излезе иззад една наклонена скала. Даяна се намръщи, докато тя се приближаваше до тях. Когато за последен път беше тук, земята под краката й беше зелена. Сега под обувките на Джия хрущеше изсъхнал мъх, кафяв и повехнал. Възможно бе да е просто приближаването на есента, ала заразата…

— Даяна — каза Джия. — Имам нужда от помощта ти.

Даяна вдигна ръка.

— Първо искам да знам защо не ми е позволено да се видя с Ема и Джулиън. Защо ме държат настрани от тях?

— Държат всички настрани от тях. — Джия приседна върху един плосък камък, кръстосвайки крака в глезените. И последното косъмче на главата й си беше на мястото. — Хорас твърди, че не иска нищо да повлияе на показанията им.

Даяна издаде звук на недоверие.

— Как възнамерява да ги накара да дадат показания? Меча на смъртните го няма!