Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Всеки регистриран долноземец ще получи номер — продължи Хорас. — Ако долноземец бъде спрян от ловец на сенки, където и да било, по каквато и да било причина, ще трябва да представи номера си.

Този път шумът, преминал през Залата, определено беше по-разтревожен.

— Мислете за него като един вид документ за самоличност — допълни Мануел. — Сигурността и отговорността са два от основните ни приоритети.

— Искам да чуя какво мисли консулът! — провикна се Кармен Росалес Делгадо, която оглавяваше Института в Мексико Сити.

Тя бе майка на Кристина и доста приличаше на дъщеря си.

Лицето на Хорас придоби подразнено изражение. Строго погледнато, като онзи, който предлагаше нов закон, той имаше думата и можеше да говори в продължение на известен брой минути без прекъсване. На Даяна й се струваше, че говори от няколко години.

Той махна нелюбезно към Джия, която стисна здраво облегалките на стола си.

— Моето мнение е, че този закон не е добра идея. Долноземците ще се противопоставят на онова, което в техните очи ще бъде изхвърляне от страна на нефилимите. То установява атмосфера на недоверие.

— То е, защото им нямаме доверие — каза Мануел и от задната част на стаята изригна бурен смях.

Неспособна да търпи повече, Даяна се изправи на крака.

— Имам въпрос към инквизитора!

Хорас я погледна изпод полуспуснати клепачи.

— Ще има време за въпроси и коментари, Даяна .

На Даяна не й хареса начинът, по който натърти името й, сякаш го намираше за отблъскващо. Вероятно Зара му беше наговорила цял куп лъжи за нея: веднъж Даяна я беше унижила пред останалите центуриони. Нарцисисти като Зара не забраняха обиди.

— Оставете я да говори — каза Джия. — Всички в Съвета имат право да бъдат чути.

Даваща си прекрасно сметка за погледите върху себе си, Даяна заговори:

— Това може и да изглежда като незначителен акт, но на долноземците няма да им се стори такъв. Ще има последици. Дори ако Регистърът е временен, винаги ще се намерят причини да бъде продължен. Много по-трудно е една такава система да бъде отменена, отколкото да бъде въведена. Възможно е да се окажем в ситуация, където долноземците ще поискат ловците на сенки също да бъдат регистрирани, за равнопоставеност. Готови ли сте за това нефилимите да носят документите си навсякъде?

Думите й имаха търсения ефект. Съветът изригна в сърдито жужене.

— Не! Никога! — изплющя гласът на Диърборн.

— В такъв случай това на практика ще създаде една по-нисша класа от долноземци — каза Даяна. — Ние ще имаме права, каквито те нямат. Помислете за това.

— И защо тази мисъл те притеснява толкова, Даяна Рейбърн? — обади се Мануел с мекия си очарователен глас. Очите му проблясваха като стъклени топчета. — Да не би да има някой долноземец, който може би ти е скъп, за когото се тревожиш?

— Мнозина ловци на сенки имат долноземци, които са им скъпи — отвърна Даяна с равен глас. — Не може да прережете като с нож връзката ни с група човешки същества, с които имаме много повече общо помежду си, отколкото с мунданите.

Даяна знаеше какъв бе отговорът на това: Не се боим от мундани. Долноземците са тези, от които се страхуваме, и се опитваме да контролираме онова, от което ни е страх. Съмняваше се обаче Хорас да притежава подобно самопознание. Гледаше я с неприкрита ненавист, докато тя си сядаше.

— Ясно е, че това е сложен въпрос. — Джия се изправи. — Предлагам да отложим гласуването със седмица, докато Съветът е имал време да осмисли всички възможни последици.

Хорас премести яростния си поглед към нея, но не каза нищо. Сега в Залата се носеше жуженето на облекчение и дори Диърборн беше достатъчно умен, за да не се противопостави на всеобщото мнение по време на гласуване. Остана на подиума, след като срещата приключи, и последователите му се струпаха около него.

Обзета от неописуема умора, Даяна се отправи към един от изходите. Чувстваше се така, сякаш я бяха повикали, за да стане свидетел на кървава екзекуция, само за да види как съдбата на жертвата се отлага със седмица. Облекчение се смесваше със страх от онова, което бъдещето можеше да донесе.

— Даяна! — разнесе се тих глас с акцент зад нея.

Обърна се и видя една от жените от Института в Барселона, Трини Кастел, да идва към нея. Тя сложи подобна на птичка ръка върху рамото й.

— Бях вдъхновена от онова, което казахте, госпожице Рейбърн. Имате право, че правата, чиито и да било права, не бива да бъдат захвърлени с лека ръка.