Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Кристина въздъхна.

— Радвам се да го чуя.

Тя свърна настрани през ниски храсталаци. В далечината виждаше металическия блясък на паркирания пикап. Марк забави крачка.

— Кристина. Виж.

Тя се огледа наоколо.

— Нищо не…

— Погледни надолу.

Кристина го направи и разбра защо й се бе сторило, че пясъкът скърца особено под подметките й. Сега видя, че това изобщо не беше пясък. Пуст лунен пейзаж се простираше около тях в радиус от пет-шест метра. Кактусите и храстите градински чай бяха изсъхнали, сиво-бели като стари кости. Пясъкът изглеждаше така, сякаш през него беше преминал пожар, земята между скалите беше осеяна със скелетите на зайци и змии.

— Морът — каза Марк. — Същият, който видяхме в земите на феите.

— Но какво прави тук? — попита Кристина. — Какво общо имат лий-линиите с мора? Не е ли той елфическа магия?

Марк поклати глава.

— Не…

Хор от пронизителни крясъци разцепиха въздуха. Кристина се обърна рязко, вдигайки облаче прах, и видя как от пустинята наоколо се надигат сенки. Сега ги видя отблизо, приличаха на птици само защото имаха крила. Онова, което отдалече изглеждаше като пера, всъщност бяха черни парцали, които обвиваха мършавите им бели тела и се развяваха на вятъра. Устите им бяха така пълни с нащърбени, криви зъби, че сякаш се усмихваха гротескно. Очите им бяха изпъкнали жълти луковици със зеници като черни точки.

— Но сензорът — прошепна тя. — Не се задейства. Не…

— Бягай — извика Марк и те побягнаха, докато харпиите се издигнаха с писъци и смях в небето.

Един камък тупна на земята близо до Кристина, а друг мина на сантиметри от главата на Марк. Кристина копнееше да се обърне и да забие балисонга в най-близкия демон, но беше прекалено трудно да се прицели, докато тичаха. Чуваше как Марк ругае, докато избягваше камъни с размерите на топки за бейзбол. Един от тях я удари силно по ръката тъкмо когато стигнаха до пикапа и тя отвори рязко вратата. Марк се качи от другата страна и за миг те останаха да седят, запъхтени, докато камъните се сипеха по каросерията на пикапа като градушка.

— Даяна няма да се зарадва, когато види колата си — отбеляза Марк.

— Имаме по-големи проблеми. — Кристина пъхна рязко ключа в стартера, пикапът потрепери и запали, тръгна назад… и спря. Тропотът на камъните по металния покрив също беше престанал. Във внезапната тишина имаше нещо зловещо. — Какво става? — недоумяваше тя, натискайки педала на газта.

— Слизай! — изкрещя Марк. — Трябва да слезем!

Сграбчи Кристина за ръката и я изтегли през съединителя. Двамата се изтърколиха на земята откъм мястото на шофьора, докато пикапът се издигаше във въздуха.

Кристина се приземи наполовина върху Марк и когато се изви, видя, че харпиите бяха сграбчили автомобила, пробивайки дупки в металната каросерия и рамките на прозорците с хищните си нокти. С писъци и кикот те го издърпаха високо в небето… и го пуснаха.

Машината се преобърна във въздуха и се стовари на земята с оглушителен трясък на метал и стъкло, претърколи се и остана да лежи с гумите нагоре в пясъка. Една от харпиите се беше спуснала заедно с нея, сякаш беше дъска за сърф, и все още беше приклекнала отгоре й с грак и кикот.

Кристина скочи на крака и тръгна към автомобила. Когато наближи, усети миризмата на изтичащ бензин. Харпията, прекалено глупава, за да осъзнае опасността, извърна мъртвешки бялото си ухилено лице към нея.

— Скалите са нашето място — изсъска. — Отровени. Най-хубавото място.

— Cállate 13 13 Млъкни! (исп.). — Б. пр. ! — сопна се Кристина и като извади меча си, отсече главата й.

Струя демонска кръв изригна нагоре, докато тялото на харпията се сгърчваше и изчезваше. Останалите демони нададоха вой и се стрелнаха надолу. Кристина видя как една от тях се спуска към Марк и изкрещя името му. Той скочи върху една скала и камшикът му изплющя. Демонска кръв изрисува лъскав разрез върху гърдите на харпията и тя тупна върху пясъка, цвърчейки, ала друга харпия вече се носеше към него. Камшикът на Марк се уви около гърлото й, той дръпна и главата на демона се търкулна между скалите.

Нещо се блъсна в гърба на Кристина и тя изпищя, когато краката й се отделиха от земята. Една харпия беше забила нокти в гърба на якето й и я вдигаше във въздуха. Кристина си спомни истории за това как орлите се издигали високо в небето с жертвата си и я пускали, така че тялото й да се размаже на земята отдолу. Земята се отдалечаваше под нея с ужасяваща бързина.