Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Хейл, а после въздъхна. — Господи, ще ми се да имах пура. Наложи се да ги откажа.

— Естеството на Пазара е съвсем простичко — заяви Кит. — Всичко е добре, стига да изкараш печалба. Нали?

— Така е — съгласи се Хейл. — Поради което търпяхме Джони Гук. Търпяхме ви, защото ловците на сенки не ви бяха намерили. Ала ето че го направиха, а от него до това да откриеш кой си наистина не е голямо разстояние…

— Какво означава това? — попита Тай.

Вятърът се беше усилил и развяваше косата му като гирлянди.

— Нищо не е безплатно — заяви Хейл с раздразнението на човек, който беше казал твърде много и освен това искаше пура, но ги беше отказал. — Освен това парите ти не струват тук, Гук. — Той махна с ръка към Тай. — Възможно е да получа нещо в замяна на кльощавото ти приятелче в правилните среди, но не е достатъчно.

— Чисто хипотетично, колко? — попита Тай заинтригувано.

Хейл придоби мрачно изражение.

— Не толкова, колкото бих взел за Ема Карстерс… още повече за главата й.

Тай пребледня и Кит го усети — това беше мигът, в който Тай си спомни, че Пазарът беше наистина опасно място. Че всичко това бе наистина опасно. Кит почувства как ситуацията му се изплъзва.

— Никакви глави. Вижте, баща ми не се доверяваше на никого, господин Хейл. Знаете го. Беше изпокрил повечето от скъпоценните си вещи из Лос Анджелис, заровени по места, където според него никой никога нямаше да ги намери.

— Слушам — рече Хейл.

Това беше наистина рискованата част, знаеше Кит.

— Една от тях е тук, на Пазара на сенките. Инкрустирано с рубини копие на Червените свитъци. — Елфът пука подсвирна, ниско и продължително. — Ще ви го дам безплатно. Всичко, което трябва да направите, е да ни пуснете обратно на Пазара. Свободна търговия.

Хейл поклати печално глава.

— Сега наистина ми се иска да имах пура, така че да мога да го отпразнувам. Вече намерих Червените свитъци, глупав хъшлак. След като мантидите убиха баща ти, разкопахме сергията му. — Извърна се, но после спря и погледна през рамо. Лунната светлина сякаш отскачаше от бялата му люспеста кожа. — Тази лъжица е прекалено голяма за вашата уста, хлапета. Махнете се от света на долноземците, преди някой да ви е убил. Този някой мога да бъда и аз — изрече и раздвоен език се стрелна между зъбите и облиза устните му.

Кит се дръпна назад, отвратен, докато Хейл потъваше в множеството на Пазара.

Не беше в състояние да погледне Тай. Имаше чувството, че са му изкарали въздуха, шок и срам се бореха за равен шанс да накарат стомаха му да се преобърне.

— Аз… — започна.

— Трябваше просто да кажеш паролата — обади се елфът пука.

Изгубил всякакво търпение, Кит бавно вдигна среден пръст.

— Ето ти я паролата.

Тай потисна смеха си и улови Кит за ръкава.

— Хайде — каза, — да се махаме от тук.

— За мен е чест да ви съобщи — каза Хорас Диърборн, — че предложеният Регистър на долноземците е готов да се превърне в действителност.

Не беше лесно да бъде разтълкуван звукът, преминал през редиците на нефилимите, които бяха насядали в Залата на Съвета. На Даяна той приличаше на рева на животно, прогонващо друг звяр от своята плячка.

Хорас беше сключил ръце зад гърба си, а по устните му играеше безизразна усмивка. От лявата му страна стоеше Зара, облечена в пълна центурионска униформа, косата й беше сплетена и увита около главата й. Мануел беше от дясната му страна — с безизразно лице и очи, които грееха от злоба. Изглеждаха като ужасяваща карикатура на семеен портрет.

— Всички институти ще разполагат с кратък срок, за да регистрират местните си долноземци — продължи Хорас. — През първите седмици след влизането в сила на закона, ръководителите им ще трябва да изпълнят квота от регистрации, основаваща се на знанието ни за местните долноземски популации.

Даяна седеше, оставяйки думите да я заливат на вълни от ужас. Погледна към Джия, която седеше на висок дървен стол в края на подиума. Лицето й беше напрегната маска. Нямаше как да не се зачуди дали предложението на Хорас не бе дори още по-крайно, отколкото Джия беше очаквала.

— И ако долноземците откажат? — извика някой от множеството в Залата.

— В такъв случай ще бъдат лишени от защитата, която Съглашенията им осигуряват — отвърна Зара и Даяна се вледени. Без защитата на Съглашенията един ловец на сенки можеше да убие който си поиска долноземец без причина и без последици. — Разбираме, че това ще означава доста работа за институтите, но е важно всички да се включат, за доброто на всички ловци на сенки.