Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Не мисля, че е инфектирана или се нуждае от шевове — каза. — Една превръзка би трябвало да е достатъчна.

Кийрън й хвърли кос поглед. На Кристина й беше трудно да различи изражението му: в стаята имаше само една лампа и тя беше засенчена с тежък абажур.

— Съжалявам, че ви причиних толкова неприятности — каза Кийрън с мек глас. Нощен глас, внимаващ да не събуди онези, които може би спяха. — И на двама ви.

— Не си ни причинил неприятности — отвърна Марк с дрезгав от умора глас. — Донесе ни информация, която може би ще ни помогне да спасим живота на хора, които обичаме. Благодарни сме ти.

Кийрън се намръщи, сякаш думата „благодарни“ не му харесваше особено. Преди Кристина да успее да добави каквото и да било, вик разцепи нощта… вой на злощастен ужас. Дори знаейки какво беше това, Кристина потрепери.

— Тави — каза тя.

— Сънува кошмар — потвърди Марк.

— Горкото дете — рече Кийрън. — Ужасите на нощта са наистина страшни.

— Той ще се оправи — каза Марк, макар лицето му да беше потъмняло от тревога. — Не беше там, когато Ливи умря, слава на Ангела, но мисля, че до ушите му са достигнали слухове. Може би не трябваше да го водим на погребението. Да види кладите…

— Вярвам, че тези неща носят утеха — рече Кристина. — Вярвам, че дават възможност на душите да се сбогуват.

Вратата се отвори със скърцане (някой трябваше да смаже пантите) и Хелън подаде глава в стаята с притеснено изражение.

— Марк, ще отидеш ли при Тави?

Марк се поколеба.

— Хелън, не бива…

Хелън се облегна изтощено на касата на вратата.

— Все още не е свикнал с мен и не спира да плаче.

— Аз ще се погрижа за Кийрън — каза Кристина по-уверено, отколкото се чувстваше.

Марк последва Хелън навън с видима неохота. Чувствайки се неловко насаме с Кийрън, Кристина взе една превръзка и се зае да я увие около ръката му.

— Все се налага да се грижа за раните ти — подхвърли полушеговито.

Ала Кийрън не се засмя.

— Сигурно това е причината, когато страдам сега, да копнея за допира ти.

Кристина го погледна учудено. Май започваше да бълнува. Тя сложи ръка на челото му: гореше. Зачуди се каква ли беше нормалната температура за един елф.

— Полегни — каза, докато пристягаше превръзката. — Трябва да си починеш.

Косата й се люшна напред, когато се наведе над него. Той вдигна ръка и прибра един кичур зад ухото й. Кристина се вкамени, сърцето думкаше в гърдите й.

— Мислех си за теб в Сколоманса. Мислех си за теб всеки път когато някой споменеше името на Диего. Не можех да престана да мисля за теб.

— А искаше ли? — Гласът й потрепери. — Да престанеш да мислиш за мен?

Кийрън отново докосна косата й, допирът на пръстите му беше мек до бузата й. От усещането по кожата й полазиха тръпки.

— Знам, че с Марк сте заедно. Не знам къде е моето място във всичко това. — Бузите му бяха пламнали. — Знам колко много нараних и двама ви. Усещам го до мозъка на костите си. Никога не бих искал да ви нараня отново. Утре ще си тръгна от тук и никой от вас няма да ме види повече.

— Не! — възкликна Кристина с разпаленост, която изненада и нея самата. — Не си отивай, не и сам.

— Кристина. — Дясната му ръка се вдигна, за да обхване другата й буза, ето че държеше лицето й в шепите си. Кожата му беше гореща, Кристина виждаше алените петна на треската върху бузите, върху ключицата му. — Принцесо. Ще бъдеш по-добре без мен.

— Не съм принцеса. — Навеждаше се към него, едната й ръка беше подпряна на одеялото. Лицето му беше толкова близо, че можеше да види черните крайчета на ресниците му. — И не искам да си отиваш.

Кийрън седна, все така уловил лицето й и шепите си. Тя ахна и усети как и нейната температура скочи под топлината на ръцете му, докато те се спускаха от лицето към раменете, към извивката на кръста й, привличайки я върху него. Остави се да падне отгоре му, тялото й — изпънато върху неговото, хълбоците и бедрата им — притиснати. Беше напрегнат като опъната тетива, изопнат в дъга под нея. Ръцете му бяха трескаво горещи, заровени в меката й коса.

Кристина сложи длани върху коравите му гърди. Те се надигаха и спускаха учестено. Умът й препускаше. Искаше й се да притисне устни до нежната кожа на ключицата му, да покрие линията на челюстта му с целувки. Желанието й я шокира с интензивността си.

Никога не бе изпитвала нещо толкова силно към друг, освен към Марк. Марк. Отдръпна се от Кийрън и едва не се изтърколи върху завивката.

— Кийрън, аз… ние не бива, ти… имаш треска.