Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Знам, че искаш да тръгнеш след Джулиън — каза тя. — Да отидеш в царството на елфите. Моля те, недей да правиш нищо глупаво, Марк.

Очите на Марк горяха в мрака. Синьо и златно, море и слънчева светлина.

— Ще направя онова, което е нужно, за да спася Джулиън и Ема. Ако се налага, отново ще стана част от Дивия лов.

— Марк! — Хелън беше ужасена. — Не би го сторил!

— Ще направя онова, което е нужно — повтори той и в гласа му Хелън чу не по-малкия брат, който беше отгледала, а момчето, върнало се пораснало от Дивия лов.

— Разбирам, че си живял с Лова в продължение на години и знаеш неща, които аз не знам — рече Хелън. — Но аз поддържам връзка с леля ни Нене и знам неща, които ти не знаеш. Знам как мислят в земите на феите за теб и Джулиън, и останалите… не като за деца, а като за страховити врагове. Бихте се с Ездачите на Манан. Унижихте краля на тъмните елфи в собствения му Двор, а Ема уби Фал, който е почти бог за феите. Макар че ще намерите някои приятели в елфическите земи, ще откриете и много, много врагове.

— Това е така открай време — отвърна Марк.

— Не разбираш — прошепна Хелън рязко. — Сега извън Идрис всеки вход, отвеждащ в елфическите земи, се охранява, така е от трагедията в Залата на Съвета насам. Феите знаят, че нефилимите винят тях за станалото. Дори ако поемеш по лунната пътека, елфът пука, който го пази, незабавно ще докладва за пристигането ти и от другата страна ще те посрещнат с мечове.

— Какво предлагаш тогава? — попита Марк. — Да изоставим брат ни и Ема в земите на елфите, за да умрат и изгният? Аз бях изоставен в земите на елфите, знам какво е. Никога няма да позволя това да се случи с Ема и Джулиън!

— Не. Предлагам аз да отида след тях. Аз не съм враг в елфическите земи. Ще отида право при Нене. Тя ще ми помогне.

Марк скочи на крака.

— Не можеш да отидеш. Децата се нуждаят от теб. Някой трябва да се грижи за тях.

— Ейлийн може да се грижи за тях. Тя и така вече се справя по-добре от мен. Децата дори не ме харесват, Марк.

— Може да не те харесват, но те обичат — заяви Марк яростно, — аз също те обичам и няма да изгубя и сестра си в царството на елфите!

Хелън се изпъна, макар да не можеше да се мери по ръст с Марк, което сега я смущаваше леко, и го изгледа яростно.

— Нито пък аз ще изгубя още един брат!

— Може би аз имам решение — обади се Кристина. — Семейство Росалес притежава една наследствена ценност. Наричаме я Етернидад, което означава време, което няма нито начало, нито край, като времето в царството на феите. С негова помощ можем да проникнем незабелязани в земите на елфите.

— Ще ми позволиш ли да го взема? — попита Марк.

— Все още не е у мен… и само един Росалес може да го използва както трябва, така че ще отида аз.

— Тогава ще дойда с теб — заяви Кийрън, който се беше надигнал на лакти в леглото.

Косата му беше разрошена, под очите му имаше сенки.

— Буден си? — каза Марк.

— Буден съм от известно време — призна Кийрън. — Но се преструвах, че спя, защото беше неловко.

— Хм — рече Хелън. — Мисля, че Ейлийн нарича това радикална откровеност.

— Кристина не може да пътува сама в земите на елфите — заяви Кийрън упорито. — Прекалено опасно е.

— Съгласен съм. — Марк се обърна към Хелън. — Аз ще отида с Кристина и Кийрън. Работим най-добре като екип, ние тримата.

Хелън се поколеба. Как би могла да ги остави да отидат, да се хвърлят в такава опасност? И все пак именно това правеха ловците на сенки, нали така? Хвърляха се в опасности? Отчаяно й се искаше да може да поговори с родната си майка.

Но може би правилният въпрос беше: как би могла да им попречи, когато никой не би могъл да се оправи в елфическите земи по-добре от Марк и Кийрън? Да изпратят Кристина сама, бе като да я изпратят на сигурна смърт, да изпратят и тримата, означаваше, че би могла да изгуби не само Джулиън, но и Марк. Но да не им позволи да отидат, би означавало да изоставят Джулиън в царството на феите.

— Моля те, Хелън — каза Марк. — Веднъж брат ми отиде в елфическите земи, за да ме спаси. Трябва да мога да сторя същото за него. Бил съм пленник преди. Не ме превръщай отново в такъв.

Хелън усети как мускулите й се отпускат. Прав беше. Приседна на леглото, преди да е заплакала.

— Кога ще тръгнете?

— Веднага щом Хайме ни донесе артефакта — каза Кристина. — Повиках го с огнено съобщение преди близо час, но не знам колко време ще му е нужно, за да дойде.

— Хайме Росалес? — попитаха Марк и Кийрън едновременно.