Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Държеше се с мен като с приятел. Може да съм малка, но не съм лъжкиня.

— Казва ти, че трябва да й имаш доверие, Марк — обади се Кийрън.

Той рядко говореше, когато семейство Блекторн бяха наоколо. Кит се учуди, но не можеше да не се съгласи.

Кристина мина покрай Марк и застана до Дру. Надали биха могли да изглеждат по-различно, Кристина — в бялата си рокля, Дру — по гащеризон и тениска, но и двете имаха еднакви упорити изражения.

— Марк — каза Кристина. — Разбирам, че се чувстваш така, сякаш в продължение на години не си бил тук, за да защитиш семейството си. Но това не означава да им нямаш доверие сега. Нито че Хайме е наранил Дру.

Вратата на библиотеката се отвори, беше Ейлийн. Никой, освен Кит, не я проследи с поглед, докато прекосяваше стаята, за да прошепне нещо в ухото на Хелън. Никой, освен Кит, не видя как изражението на Хелън се промени, как устните й побеляха.

— Дру ми е като малка сестра — заяви Хайме и Дру потръпна почти незабележимо.

Марк се обърна към сестра си.

— Извинявай, Дру. Трябваше да се вслушам в думите ти. — Вдигна поглед към Хайме и очите му проблеснаха. — Вярвам ти, Хайме Росио Росалес. Но не мога да гарантирам какво ще направи Джулиън, когато научи.

— Определено ме мотивирате да ви оставя да използвате Етернидад, за да отидете в земите на елфите — подхвърли Хайме.

— Стига сте се дрънкали — отекна гласът на Хелън. — По-рано писах на леля ми Нене в Двора на светлите елфи и тя току-що ми отговори. Каза, че Ема и Джулиън са били там… но са си заминали. Току-що са потеглили от Двора на светлите елфи към Двора на тъмните елфи.

Очите на Кийрън потъмняха.

— Но защо биха направили нещо такова? — попита Кристина.

— Не знам — отвърна Хелън. — Ала това означава, че имаме точно определено място, където знаем, че ще бъдат.

Кийрън докосна меча на кръста си.

— Знам място на пътя между двата Двора, където бихме могли да ги пресрещнем. Ала подминат ли го веднъж, може би ще бъде твърде късно. Ако ще го правим, трябва да тръгнем още сега.

Хайме скочи от масата с лекотата на котка и зарови в раницата си.

— Нека ви дам Етернидад. Кристина, само ти можеш да го използваш, защото онзи, който го прави, трябва да има кръвта на рода Росалес във вените си.

Кристина и Хайме си размениха поглед, който Кит не бе в състояние да разтълкува.

— С негова помощ можете да проникнете в царството на феите, както и да си тръгнете от там, без да ви усетят — каза Хайме. — Няма обаче да ви защити, докато сте там.

С тези думи той подаде на Кристина нещо, което Кит зърна само за миг. Приличаше на парче гладко дърво, извито в причудлива форма.

Кийрън и Марк вече си слагаха раниците. Дру беше отишла при Хелън, която изглеждаше така, сякаш би искала да прегърне по-малката си сестра, но Дру не беше достатъчно близо.

Нещо във вида им накара Кит да сложи ръка върху рамото на Тай. Усети топлината на кожата му през тениската. Тай го погледна косо.

— Най-добре върви да се сбогуваш или да им пожелаеш леко пътуване — каза Кит неловко.

Тай се поколеба за миг, а после отиде — ръката на Кит се плъзна от рамото му, сякаш другото момче дори не я беше забелязало там.

Кит остана настрани, докато траеха сбогуванията, просълзените прегръдки, прошепнатите обещания, разрошването на коса. Хелън се вкопчи в Марк толкова отчаяно, сякаш никога нямаше да го пусне, докато Ейлийн отиде да доведе Тави, който си играеше в стаята.

Хайме също остана настрани, макар да гледаше Кит с крайчеца на окото си и с любопитно изражение, сякаш искаше да каже: Кой е този тип?

Когато Ейлийн се върна, Тави послушно прегърна всички, които заминаваха… дори Кийрън, който изглеждаше сепнат и трогнат.

— Не се тревожи, мъничкият ми — каза, погалвайки го леко по косата.

А после настъпи моментът Тай и Марк да се сбогуват и Марк го докосна леко първо по едната, а после по другата буза — елфическо сбогуване.

— Недей да умираш — каза Тай.

Усмивката на Марк изглеждаше пълна с болка.

— Няма.

Хелън протегна ръка към Тай и мъничката група, останала от семейство Блекторн, се скупчи около нея, докато Кристина притискаше Етернидад до гърдите си. Определено беше парче полирано дърво, видя Кит, извито по някакъв начин във формата на символа за безкрайност — без начало и без край.

— Съберете се всички, които отивате в царството на феите — каза Хайме. — Трябва да се докосвате.

Марк и Кийрън сложиха ръка върху раменете на Кристина, която изглеждаше дребничка между тях. Марк потърка тила й с палец: успокояващ, почти разсеян жест, чиято интимност изненада Кит.