Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Сестра й придоби замечтано изражение.

— Де да можехме да отидем, ала кралицата нима да одобри.

Ема хвърли поглед назад. Чувала бе Марк да говори за веселията на феите, сякаш бяха нещо повече от разюздани празненства. Бяха начин за призоваване на дива магия, казал бе той. През тях минаваше ужасяващо подмолно течение, едва обуздано могъщество. Докато гледаше към поляната, на Ема й беше трудно да се пребори с чувството, че някои от смеещите се лица всъщност пищяха в агония.

— Напред. — Гласът на Джулиън я изтръгна от унеса. — Кулата на Тъмния двор.

Ема погледна и за миг я връхлетя замайващ спомен: рисунката върху стената в стаята на Джулиън с кулата, обвита от трънливи храсти. Пред тях тъмносива кула се извисяваше от хълмовете и сенките. Виждаше се единствено върхът й. Около нея, покрита с остри шипове, които можеха да се различат дори от толкова далече, се издигаше внушителна стена от тръни.

— Е, това беше — каза Хелън със странно глух глас. Седеше начело на масата в библиотеката. Ейлийн се намръщи и сложи ръка на гърба й. — Заминаха.

Дру се опита да улови очите на Хайме, но той не гледаше към нея. Беше хвърлил любопитен поглед към Кит и Тай, а сега пристягаше каишките на раницата.

— Не може да си тръгнеш — каза Дру, мъничко отчаяно. — Сигурно си толкова уморен…

— Добре съм.

Все така не я поглеждаше. Дру се чувстваше окаяно нещастна. Не беше възнамерявала да го излъже. Просто никога не беше споменала възрастта си, защото се беше страхувала, че ще я помисли за глупаво хлапе. А после Марк му се беше разкрещял за това.

— Не, Дру има право. — Хелън се усмихна с усилие. — Остани поне за вечеря.

Хайме се поколеба. Докато той стоеше, въртейки нерешително връзките на раницата си, Кит и Тай минаха покрай него. Тай подхвърли, че щели да се качат на покрива, Кит помаха и те излязоха от библиотеката. Обратно в техния личен свят, помисли си Дру. Тай никога нямаше да я допусне в него… никога няма да допусне някой да заеме мястото на Ливи.

Не че Дру искаше това. Тя просто искаше да бъде приятелка с брат си. Така както Хелън просто иска да бъде приятелка с теб , обади се едно дразнещо гласче в главата й. Тя не му обърна внимание.

— Ейлийн готви много вкусно — каза вместо това.

Ейлийн направи физиономия, но тя не й обърна внимание. Хайме беше много слаб… по-слаб, отколкото когато го беше видяла в Лондон. Несъмнено беше гладен. Може би, ако успееше да го убеди да остане, би могла да му обясни…

Разнесе се звук като от тиха експлозия и Дру изписка. Един плик падна от тавана и тупна върху масата, а във въздуха се изви струйка дим.

— Адресирано е до теб, миличка — каза Хелън, подавайки плика на Ейлийн. — Ейлийн Пенхалоу, глава на Института.

Ейлийн се намръщи и го отвори. Лицето й се обтегна и тя прочете на глас:

Ейлийн Пенхалоу:

Съгласно решението, прието на последното заседание на Съвета, състояло се в Аликанте, влиза в сила Регистър на долноземците. Ръководители на институти, ваша отговорност е да се погрижите всички долноземци във вашия регион да бъдат регистрирани и да получат идентификационен номер. Ще ви бъде изпратен печат, който да използвате при регистрацията, с мастило, видимо единствено на магическа светлина.

Долноземците трябва да бъдат готови да покажат документите си във всеки един момент. Списъкът с всички регистрирани лица трябва да бъде представен на инквизитора. Пропускът да бъде сторено това може да доведе до отнемане на привилегии или призоваване обратно в Аликанте. Dura lex, sed lex. Законът е суров, но е закон. В тези смутни времена, на всички трябва да бъде търсена отговорност.

Благодаря ви за разбирането.

Хорас Диърборн

NB: Съгласно новата ни политика на търсене на отговорност, на всички глави на институти се съобщава, че предателите Диего Росалес, Дивя Джоши и Раян Мадуабучи очакват да бъдат осъдени в Гард за подпомагане бягството на издирван долноземец. Процесът ще се състои веднага щом Мечът на смъртните бъде изкован наново.

Разнесе се трясък. Хайме беше изпуснал раницата си. Друзила понечи да я вдигне, но той я изпревари.

— Това копеле Диърборн — каза с побелели устни. — Брат ми не е предател. Той е болезнено честен, добър… — Погледът му се плъзна по поразените лица наоколо. — Какво значение има? — прошепна. — Никой от вас не го познава.

Хелън понечи да се изправи.

— Хайме…

Той изхвърча от библиотеката. Миг по-късно Дру се втурна след него.