Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Кийрън беше придобил мрачно изражение.

— Чуждата болка доставя удоволствие на Обан. Това са бодлите на неговите рози, отровата в цветовете на веселието и даровете му.

Кристина направи крачка към танцьорите, загрижена.

— Те всички ще умрат…

Кийрън я улови за ръкава, придърпвайки я към себе си и Марк.

— Кристина, недей. — Звучеше искрено притеснен за нея. — Обан ще ги остави да живеят, след като ги унижи достатъчно.

— Как може да си сигурен? — попита Кристина.

— Те са дворяни. Ще загази пред баща ми, ако ги убие всичките.

— Кийрън е прав — обади се Марк, лунните лъчи посребряваха косата му. — Не можеш да ги спасиш, Кристина. А ние не бива да се бавим тук.

Макар и неохотно, Кристина ги последва, докато те си пробиваха забързано път през множеството. Въздухът беше пълен със сладък, дразнещ гърлото пушек, който се смесваше с парата от езерцата, пръснати тук-там.

— Принц Кийрън. — Елфическа жена с коса като цвят на глухарче се приближи до тях. Носеше рокля от бели влакна, а очите й бяха зелени като стъбълца. — Идваш при нас предрешен.

Ръката на Марк се беше спуснала към колана с оръжията, ала Кийрън направи бърз успокояващ жест.

— Мога да ти имам доверие да опазиш тайната ми, нали?

— Ако ми кажеш защо един принц на тъмните елфи идва предрешен на веселието на брат си може би.

Зелените очи на жената бяха проницателни.

— Търся приятел — отвърна Кийрън.

Очите на жената се плъзнаха първо по Кристина, а после по Марк и устата й се разтегли в усмивка.

— Струва ми се, че вече имаш няколко.

— Достатъчно — заяви Марк. — Принцът ще продължи, без да бъде възпрепятстван.

— Сега, ако търсеше любовна отвара, би могъл да дойдеш при мен — продължи елфическата жена, без да обръща внимание на Марк. — Ала кой от тези двама нефилими обичаш? И кой от тях обича теб?

Кийрън вдигна предупредително ръка.

— Достатъчно.

— А, разбирам, разбирам. — Кристина се зачуди какво ли разбира. — Няма любовна отвара, която би могла да помогне с това. — Очите й танцуваха. — В земите на елфите може да обичаш и двамата и да бъдеш обичан от двамата. Не би имал никакви неприятности. Ала в света на Ангела…

— Казах, достатъчно! — Кийрън пламна. — Какво е нужно, за да сложиш край на този тормоз?

Елфическата жена се засмя.

— Целувка.

С подразнен вид, Кийрън наведе глава и я целуна лекичко по устните. Кристина усети как се напряга, стомахът й се сви. Не беше приятно усещане.

Даде си сметка, че до нея Марк също се беше напрегнал, но никой от тях не помръдна. Елфическата жена се отдръпна, намигна и потъна в множеството с лека стъпка.

Кийрън избърса устни с опакото на дланта си.

— Казват, че целувка от принц носи добър късмет — обясни. — Очевидно дори от принц, изпаднал в немилост.

— Не беше нужно да го правиш, Кийр — каза Марк. — Можехме да се отървем от нея.

— Не и без да се вдигне шум — отвърна Кийрън. — А подозирам, че Обан и хората му са някъде тук в множеството.

Кристина погледна към шатрата. Кийрън беше прав — все още беше празна. Къде беше принц Обан? Сред съвкупяващите се двойки в тревата? Отново поеха през поляната. Разноцветни лица изникваха от мъглата пред Кристина, разкривени в гримаси, веднъж дори й се стори, че зърва Мануел, и си спомни как Ема беше принудена да види баща си последния път, когато бяха тук. Потрепери и когато отново погледна, изобщо не беше Мануел, а елф с тялото на мъж и лицето на мъдра стара котка с примигващи златни очи.

— Нещо за пиене, лейди и господа? Пиво, което да ви охлади след танците? — каза елфът с котешко лице с мек, гукащ глас.

Кристина зяпна, връхлетяна от спомен. Марк й беше купил питие от този елф на веселието, където беше отишла с него. И тогава елфът държеше същия златен поднос с чаши върху него. Дори оръфаният му едуардиански костюм беше същият.

— Нищо за пиене, Том Тилдръм, кралю на котките. — Гласът на Кийрън беше остър, но очевидно познаваше елфа котка. — Трябва да открием кортеж на светлите елфи. Можеш да спечелиш няколко монети, ако ни заведеш до пътя.

Том изсъска ниско.

— Закъснели сте. Кортежът на кралицата мина оттук преди час.

Марк изруга и отметна качулката си назад. Кристина дори не можа да се изненада, че обикновено благият Марк ругае, имаше чувството, че в гърдите й беше зейнала дупка. Ема. Ема и Джулс.

— Дай ми нещо за пиене, Том — каза Марк и грабна чаша рубиненочервена течност от подноса.

Кийрън протегна възпиращо ръка.

— Марк! Знаеш, че не бива!