Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Това е просто плодов сок — каза Марк, без да откъсва очи от Кристина.

Тя се изчерви и извърна поглед, докато той пресушаваше чашата. Миг по-късно се свлече на земята, а очите му се извъртяха назад.

— Марк! — ахна Кристина, хвърляйки се на земята до него.

Несъмнено беше в безсъзнание, но също така несъмнено дишаше. Всъщност похъркваше леко.

— Но това бе само плодов сок! — възмути се тя.

— Обичам да предлагам голям избор от напитки — каза Том.

Кийрън коленичи до Кристина. Качулката му беше паднала назад и Кристина видя тревогата върху лицето му, докато докосваше леко гърдите на Марк. Калните петна върху бузите му караха очите му да изпъкват.

— Том Тилдръм — каза с обтегнат глас. — Тук не е безопасно.

— Не и за вас, защото синовете на Тъмния крал са се вкопчили за гърлата като котки — отвърна Том Тилдръм, разкривайки за миг острите си резци.

— Значи, разбираш защо трябва да ни отведеш до пътя — каза Кийрън.

— И ако не го направя?

Кийрън се изправи на крака и въпреки мръсното му лице, от него се излъчваше властна заплаха.

— Тогава ще издърпам опашката ти, докато не завиеш от болка.

Том Тилдръм изсъска, а Кийрън и Кристина се наведоха и вдигнаха Марк помежду си.

— Елате с мен тогава и побързайте, преди принц Обан да е видял. Няма да му хареса, че ти помагам, принц Кийрън. Изобщо няма да му хареса.

Кит лежеше на покрива на Института, подложил ръце под главата си. Въздухът, долитащ откъм пустинята, топъл и мек като одеяло, гъделичкаше кожата му. Ако обърнеше глава на една страна, виждаше Малибу, низ от искрящи светлинки, проточил се по извивката на брега.

Това беше онзи Лос Анджелис, за който се пееше в песните, помисли си, и който показваха по филмите — море и пясък, и скъпи къщи, съвършено време и въздух, мек като прашец. Лос Анджелис, който той не познаваше, докато живееше с баща си в сенките на смога и небостъргачите в центъра.

Обърнеше ли глава на другата страна, виждаше Тай, черно-бяла фигура, кацнала на ръба на покрива. Ръкавите на суитшърта му бяха навити и той подръпваше оръфаните им крайчета с пръсти. Черните му ресници, бяха толкова дълги, че Кит виждаше как ветрецът ги раздвижва, сякаш полюшваше морска трева.

Усещането от това как сърцето му се обръща в гърдите му, вече бе толкова познато, че Кит дори не го поставяше под въпрос, нито се чудеше какво значи.

— Не мога да повярвам, че Хипатия се съгласи с плана ни — каза той. — Смяташ ли, че наистина възнамерява да го направи?

— Да — отвърна Тай, зареял поглед над океана. Облаци закриваха луната и океанът сякаш изтегляше светлината, поглъщайки я в черните си недра. По ръба му, там, където водата срещаше брега, минаваше бяла пяна, като панделка, която някой беше пришил. — В противен случай не би ни изпратила пари. Особено пък омагьосани пари.

Кит се прозя.

— Така е. Когато някой магьосник ти изпрати пари, знаеш, че е сериозен. Гарантирам ти, че ако не направим това, както обещахме, тя ще ни накара да й платим… ако не друго, то поне парите.

Тай сви колене до гърдите си.

— Проблемът е, че трябва да се срещнем с Барнабас, а той ни мрази. Вече се уверихме в това. Невъзможно е да се доближим до него.

— Може би трябваше да помислиш за това, преди да сключиш такава сделка — рече Кит.

За миг Тай придоби объркано изражение, а после се усмихна.

— Подробности, Уотсън. — Прокара ръка през косата си. — Навярно бихме могли да се дегизираме.

— Според мен е най-добре да помолим Дру.

— Дру? Защо Дру? — Изражението на Тай стана недоумяващо. — Да я помолим какво?

— Да ни помогне. Барнабас не я познава. А тя действително изглежда доста по-голяма, отколкото е в действителност.

— Не. Не Дру.

Кит си спомни лицето на Дру в библиотеката, докато говореше за Хайме. Слушаше ме и гледаше филми на ужасите заедно с мен, и се държеше така, сякаш онова, което казвам, е важно. Спомни си колко щастлива беше да се научи да използва шперц.

— Защо не? Можем да й имаме доверие. Тя е самотна и отегчена. Мисля, че би й харесало да я включим.

— Не можем да й кажем за Шейд. — Тай беше блед като луната. — Нито за Черната книга.

Така е — помисли си Кит. — Определено нямам намерение да посветя Друзила в план, който се надявам да се провали, преди да е дал резултат.

Надигна се и седна.

— Не, не… определено не. Би било опасно за нея да знае за… за онова. Ще й кажем просто, че се опитваме да се помирим с Пазара на сенките.