Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Беше бърз, но не познаваше къщата, нито начина, по който входната врата заяждаше. Настигна го, докато се мъчеше да я отвори.

— Хайме!

Той вдигна ръка.

— Недей. Трябва да вървя, Друзила. Той ми е брат, не разбираш ли?

— Знам. Но моля те, бъди внимателен. — Тя заровичка в колана си и му подаде нещо. Ръката й трепереше. — Вземи камата си. Нуждаеш се от нея повече, отколкото аз.

Той се взря в оръжието, което Дру държеше. Беше й го подарил, оставил го бе в стаята й в Лондонския институт, когато си тръгна. Златна ловджийска кама, гравирана с рози.

Улови нежно ръката й и затвори пръстите й над камата.

— Твоя е. Подарък.

— Означава ли това, че все още сме приятели? — попита Дру със слабичко гласче.

Мимолетната му усмивка беше тъжна. Дръпна бравата и този път вратата се отвори. Хайме се мушна през нея, минавайки покрай Дру, и изчезна в сенките.

— Дру? Добре ли си?

Дру се обърна, търкайки яростно парещите си очи. Не искаше да плаче пред Хелън… а наистина беше Хелън, застанала на най-долното стъпало на главното стълбище и вперила разтревожени очи в нея.

— Не е нужно да се безпокоиш за мен — каза с разтреперан глас. — Знам, че според теб е глупаво, но той беше първият ми истински приятел…

— Не мисля, че е глупаво!

Хелън прекоси стаята с бързи крачки. Гърлото на Дру я болеше така, че й беше трудно да говори.

— Струва ми се, че всички си отиват — прошепна тя.

Толкова отблизо, Хелън изглеждаше дори още по-слаба и хубава и миришеше на портокалов цвят. Ала за първи път не изглеждаше далечна, като звезда високо в небето. Изглеждаше притеснена, разтревожена и съвсем достъпна. Дори имаше петно от мастило върху ръкава си.

— Знам как се чувстваш. Толкова ми липсваше, докато бях на остров Врангел, че не можех да дишам. Непрекъснато мислех за всичко, което пропускам, как порастваш, всички малки неща, и когато те видях в Залата на Съвета, непрекъснато си мислех…

Дру се приготви да го посрещне.

— … колко си красива. Толкова много приличаш на мама. — Хелън подсмръкна. — Обичах да я гледам как се приготвя да излезе. Беше толкова бляскава, притежаваше такъв стил… единственото, което на мен ми идва на ума да облека, са дънки и тениска.

Дру я зяпна изумено.

— Аз ще остана — заяви Хелън яростно. — Никога вече няма да те изоставя.

Протегна ръце към Дру и тя кимна едва забележимо. Хелън я прегърна и я притисна до себе си. Дру опря чело до сестра си и най-сетне си позволи да си спомни как Хелън я взема на ръце, когато беше съвсем малка, как я върти, докато тя се смее, как връзва панделки в косата й и намира изгубените й обувки, забравени на плажа. Сега си пасваха различно от тогава, помисли си Дру, докато на свой ред обвиваше ръце около нея. Имаха различен ръст и очертания, бяха различни хора от онези, които бяха някога.

Ала въпреки че си пасваха по различен начин, все още си пасваха като сестри.

Изобщо не беше като пътуване с Портал, нямаше оглушителен шум, нито усещане, че те вдига торнадо и те завърта бясно. В един момент Кристина стоеше в библиотеката, в следващия беше насред зелена поляна, с Марк и Кийрън от двете й страни, и музика, изпълваща въздуха.

Марк свали ръка от рамото й, Кийрън също. Тя прибра артефакта в раницата си и я метна на гърба си, пристягайки презрамките, докато момчетата се оглеждаха удивено наоколо.

— Веселие — каза Марк невярващо, — озовали сме се насред веселие.

— Е, не точно насред — отбеляза Кийрън и строго погледнато, имаше право: намираха се в края на поляна, пълна с въртящи се, танцуващи фигури. Опънати бяха шатри, една от които, по-голяма от останалите, беше украсена с коприна.

— Мислех, че отиваме на Кръстопътя на Брам? — каза Кристина.

— Близо сме. — Кийрън посочи от другата страна на поляната и Кристина видя два пътя да се пресичат, заобиколени от огромни дъбове. — Мястото, където се срещат земите на светлите и тъмните елфи.

— Кой е Брам? — попита Кристина.

— Бил е кралят преди моя баща, много отдавна — отвърна Кийрън и посочи към южния път. — Ема и Джулиън ще дойдат оттам. Земите на светлите елфи. Всеки официален кортеж трябва да мине през кръстопътя.

— Значи, трябва да отидем там. Ще се наложи да минем през веселието. — Марк се обърна към Кийрън. — Дегизирай се, принц Кийрън.

Кийрън го изгледа мрачно. Кристина, която не искаше да губят никакво време, разкопча раницата му, извади навито на руло наметало и му го подаде. Кийрън го обви около себе си, вдигайки качулката.