Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Дегизиран ли съм?

Кристина все още можеше да види синьо-черна коса под ръба на качулката, но се надяваше никой да не се загледа толкова отблизо. Направеха ли го, лесно щяха да забележат, че Кийрън е принц. Личеше си в стойката, в движенията, в изражението на лицето му.

Марк трябва да си беше помислил същото, защото се наведе, взе шепа кал и я втри решително в учуденото лице на Кийрън, оставяйки петна по бузата и носа му.

Кийрън определено не беше във възторг. Изгледа го сърдито.

— Направи го, защото ти хареса.

Марк се ухили като малко момченце и хвърли остатъка от калта настрани. Кийрън потърка носа си, все така гледайки сърдито. Но сега действително не приличаше толкова на принц.

— Престани — каза тя.

— Благодаря ти — рече Кийрън.

Кристина се усмихна и като грабна шепа кал, мацна малко върху другата му буза.

— Трябва да е равномерно.

Марк се разсмя, а Кийрън изглеждаше възмутен в продължение на няколко секунди, преди да се предаде и също да се разсмее.

— А сега да не губим повече време — заяви Кристина леко съжалително.

Искаше й се да можеха да останат тук заедно и да не се включат във веселието.

Само че нямаха избор. Поеха напред и се сляха с веселието, минавайки през място, където доста от танцьорите вече се бяха строполили изтощени на земята. Момче с размазана по лицето сребриста боя и бричове на райета седеше и се взираше в упоен унес в ръцете си, които размахваше бавно пред себе си. Минаха покрай езерце с гореща вода, обвито в мъгла. Хлъзгави тела се виждаха в дупките в парата. Кристина усети как бузите й пламват.

Продължиха напред и множеството се затвори около тях като ластарите на увивни растения. Изобщо не приличаше на веселието, което Кристина беше видяла предишния път, когато беше в земите на елфите. Онова бе многолюдно парти с танци. Това тук повече приличаше от картина на Бош. Група елфически мъже се биеха, горната половина на телата им, гола и хлъзгава от кръв, искреше на лъчите на слънцето. Едно келпи пируваше хищно с трупа на мъртво брауни, чиито отворени очи се взираха невиждащо в небето. Голи тела лежаха преплетени в тревата, крайниците им се движеха бавно. Гайди и цигулки пищяха, а въздухът миришеше на вино и кръв.

Минаха покрай великан, лежащ в безсъзнание в тревата. Огромното му тяло беше покрито със стотици пиксита, които се стрелкаха и танцуваха като разбушувано море. Не, даде си сметка Кристина, не танцуваха. Те…

Извърна поглед с пламнали бузи.

— Това е дело на брат ми. — Кийрън се взираше мрачно в най-голямата шатра, онази, която носеше герба на Тъмния двор. В нея беше поставен подобен на трон стол, украсен с пищна дърворезба, ала беше празен. — Принц Обан. Неговите веселия са прословути със своята продължителност и поквара. — Той се намръщи, когато групичка голи акробати в едно дърво наблизо задюдюкаха. — В сравнение с него Магнус Бейн прилича на целомъдрена монахиня.

Марк изглеждаше така, сякаш току-що бе чул, че има друго слънце, което е девет милиона пъти по-горещо от това на земята.

— Никога не си споменавал Обан.

— Срамувам се от него — отвърна Кийрън.

Един клон се счупи над главите им и на земята пред тях тупна кон с размерите на гоблин, носещ колан за жартиери. Имаше вълнени чорапогащи с бримки и златни предпазители за копита.

— Разбирам защо — отбеляза Марк, докато конят се отдалечаваше, като поскубваше трева и грижливо избягваше оплетените тела в храсталаците.

Танцьори минаха, въртейки се покрай Кристина, и образуваха обръч около едно украсено с панделки дърво, ала никой от тях не изглеждаше така, сякаш се забавлява. Лицата им бяха безизразни, очите им — широко отворени, ръцете им се мятаха. От време на време някой пиян елфически рицар издърпваше една от танцьорките от обръча и я смъкваше в тревата. Кристина потрепери.

От върха на дървото висеше клетка, в която имаше прегърбена фигура, бяла и слузеста като белезникав гол охлюв, тялото й беше надупчено като от шарка. Прилича на демон ейдолон в истинската си форма , помисли си Кристина. Но защо му бе на един елфически принц да държи демон ейдолон в клетка?

Изсвири рог. Музиката беше станала по-пронизителна, почти злокобна. Кристина отново погледна към танцьорите и изведнъж осъзна, че бяха омагьосани. Спомни си последния път, когато беше на елфическо веселие, как беше запленена от музиката, но сега не се чувстваше по този начин и благодари мълчаливо на Етернидад.

Чела бе за елфически веселия, където поканените смъртни били принуждавани да танцуват, докато костите на стъпалата им се раздробели на парченца, но не знаеше, че това бе нещо, което елфите причиняват и един на друг. Красивите млади момичета и момчета в кръга бяха принуждавани да танцуват до изнемога, горната част на телата им рухваше, докато краката им се движеха неуморно в ритъма.