Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Мисля, че реших проблема ни — каза и Ема преглътна желанието, объркването, кълбото от оплетени чувства.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато Робърт Лайтууд умря, изгубихме шанса си за изгнание. Мислех си, че може би скръбта, съкрушаващата болка ще ме накарат да престана да те обичам. — Ръцете му бяха застинали върху хълбоците й, ала това не й вдъхваше утеха: гласът му беше ужасяващо глух. — Само че то не се случи. И ти го знаеш. Снощи…

— Ние спряхме.

Бузите на Ема пламнаха при спомена: душът, усуканите чаршафи, солено-сапуненият вкус на целувките им.

— Не става дума за постъпките, а за чувствата ни — рече Джулиън. — Нищо не можа да ме накара да престана да те обичам. Нищо не можа дори да ме забави. Така че трябваше да го оправя.

Студена буца на ужас легна в стомаха на Ема.

— Какво си сторил?

— Отидох при Магнус. Той се съгласи да направи магия. Каза, че този вид магии, които се месят в чувствата ти, може да имат опасни последици, но…

— Които се месят в чувствата ти? — Ема направи крачка назад и ръцете му се отпуснаха до тялото му. — Какво искаш да кажеш?

— Той ги отне — отвърна Джулиън. — Чувствата ми. Онова, което изпитвам към теб. Няма го.

— Не разбирам.

Ема открай време се беше чудила защо хората го казват, когато беше ясно, че разбират прекрасно. Сега й стана ясно: беше, защото не искаха да разберат. Това бе начин да заявиш: Не, не може наистина да имаш това предвид. Не и това, което каза току-що. Кажи ми, че не е вярно.

— Стига чувствата ни да не са взаимни, то не е проблем, нали така? Проклятието не може да ни застигне.

— Може би. — Ема си пое въздух, дълбоко, накъсано. — Ала не е само това какво изпитваш към мен. Ти си различен. Не спори с Джия за раздялата с децата…

Той придоби леко изненадан вид.

— Предполагам, че не го направих. — Изправи се и й протегна ръка, но Ема се дръпна и той я отпусна. — Магнус каза, че тези неща не може да бъдат точно претеглени. Че именно там бил проблемът. Любовните магии, истинските любовни магии, онези, които те карат да обикнеш някого, това е черна магия. Начин да принудиш някого да изпитва нещо. Онова, което той направи с мен, е точно обратното. Нямаше принуда от негова страна, аз го поисках, но той каза, че отделните емоции не са сами за себе си… ето защо няма истински магии за обезсилване на любов. Всички чувства са свързани помежду си, свързани са с мислите ти и този, който си. — Направи жест и нещо изпърха върху китката му: приличаше на лента червен плат. — Така че Магнус обеща да направи всичко по силите си, за да засегне само една част от емоциите ми. Ерос. Романтичната любов. Каза обаче, че то вероятно ще се отрази на всичко останало, което изпитвам.

— И отрази ли се? — попита Ема.

Джулиън се намръщи и намръщването му се вряза в сърцето й: беше емоция , дори да беше само раздразнение или почуда.

— Имам чувството, че се намирам зад стъкло. И всички останали са от другата страна. Гневът ми все още е тук, усещам го ясно. Бях ядосан на Джия. А когато се покатерих на кладата след Тай, това беше атавистичен подтик, нуждата да го защитя, нямаше съзнателна мисъл. — Сведе поглед към бинтованите си ръце. — Все още тъгувам за Ливи, но е поносимо . Нямам чувството, че спира дъха ми. А ти…

— А ние — поправи го Ема мрачно.

— Знам, че те обичах. Ала не мога да го почувствам.

Обичах. Миналото време й подейства като удар. Тя направи още една крачка назад, към вратата. Трябваше да се махне от тази стая.

— Не ме умолявай да те оставя — каза, посягайки към бравата, — ала ти ме остави. Ти ме остави, Джулиън.

— Ема, спри. Снощи… когато отидох при Магнус, проклятието се случваше . Почувствах го. Знам , знам, че не бих могъл да понеса още някой да умре.

— Никога не бих се съгласила да остана тук с теб, ако знаех какво си сторил — заяви Ема. — Можеше поне да ми кажеш. Честността не е емоция, Джулиън.

Стори й се, че той потръпна при тези думи… макар че може и да беше от изненада.

— Ема…

— Достатъчно.

И с тези думи тя избяга от стаята.

Не чакаше Гуин, казваше си Даяна. Определено не седеше на леглото си в малките часове на нощта, облечена в хубавата копринена блузка, която беше открила в дрешника си, макар че обикновено би си сложила пижамата още преди часове, по друга причина, освен че чистеше мечове.

Беше подредила три-четири меча върху покривката и ги лъскаше в опит да им върне част от предишния блясък. Някога върху тях бяха гравирани преплетени рози, звезди, цветя и тръни, ала годините ги бяха потъмнили и обезцветили. Жегна я чувство на вина, задето беше пренебрегнала магазина на баща си, примесено с познатата стара вина, която съпровождаше всяка мисъл за родителите й.