Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Мислиш ли, че семейството ще иска да остана? — Кристина обърна големите си тъмни очи към Ема. — Бих могла просто да се прибера у дома. Годината ми в чужбина не е свършила, но те ще разберат. Имам чувството, че се натрапвам…

Ема се оттласна от стената, клатейки енергично глава.

— Нищо такова, Тина, нищо такова. — И тя й предаде набързо разговора си с Джем и онова, което бе научила за заразата на лей-линиите. — Джем мислеше, че се прибирам в Лос Анджелис — довърши. — Помоли ме да се свържа с Катарина и да й помогна да открие повече за лей-линиите, но ще трябва да го сториш ти. Хелън и Ейлийн ще бъдат прекалено погълнати от децата и скръбта си, и всичко останало… знам, че можеш да го направиш, Кристина. Имам ти доверие.

Кристина й отправи насълзена усмивка.

— Аз също ти имам доверие.

Ема приседна на леглото. То изскърца в знак на протест и тя го срита, при което си ожули петата, но пооблекчи чувствата си.

— Нямах предвид, че Хелън и Ейлийн изобщо няма да помогнат. Просто всички са съсипани от скръб. Ще имат нужда да се обърнат към някой, който не е съсипан… ще имат нужда от теб . — Ема си пое дълбоко дъх. — Марк ще има нужда от теб.

Очите на Кристина се разшириха и Ема изведнъж си спомни лицето на Марк в кухнята преди час, когато с Джулиън им бяха съобщили, че тази вечер семейството се прибира в Лос Анджелис без тях двамата.

Беше настръхнал. Беше поклатил глава и беше казал:

— Лоша новина. Не мога…

Не беше довършил и беше отишъл да седне на масата с разтреперани ръце. Хелън, която вече беше до масата, беше пребледняла, но не беше казала нищо и Ейлийн бе сложила ръка на рамото й.

Дру беше излязла безмълвно от стаята. След миг Марк се бе надигнал и бе отишъл след нея. Тави негодуваше, излагайки всевъзможни причини защо Джулиън трябвало да дойде с тях, защо не било нужно да остават и как инквизиторът можел да дойде в Лос Анджелис или пък можели да направят разпита по скайп, което би накарало Ема да се разсмее, ако не се беше чувствала толкова ужасно.

— Отиваме си у дома? — попитала бе Хелън. Джулиън се беше навел и бе заговорил тихичко на Тави, така че Ема не можеше да ги чуе повече. — В Лос Анджелис?

— Наистина се радвам за вас, а Джия каза, че мисли, че може да останете — казала бе Ема.

— Надява се — уточни Ейлийн. — Надява се, че ще може да останем.

Изглеждаше спокойна, ала стискаше силно Хелън.

— Но не и без вас. — Хелън изглеждаше разтревожена. — Щом вие сте тук, ние също трябва да останем…

— Не. — За изненада на всички, беше Тай. — Би било опасно и за Марк, и за теб. В този план има логика.

Кит му беше отправил труден за разгадаване поглед, наполовина тревога, наполовина нещо друго.

— У дома. — В очите на Хелън блестяха сълзи. Погледнала бе към Джулиън, но той тъкмо вдигаше протестиращия Тави, за да го изнесе от стаята. — Не знам дали плача, защото съм тъжна, или защото съм радостна — добавила бе, бършейки сълзите си с влажни пръсти.

Ейлийн я беше целунала по върха на главата.

— И двете, предполагам.

Ема вече се качваше по стълбите на път към стаята на Кристина, когато беше видяла Марк, облегнат на стената на площадката със съкрушен вид.

— Дру не иска да говори с мен. Тревожа се. Нормално е за феите да скърбят сами, но не и доколкото разбирам, за ловците на сенки.

Ема се беше поколебала. Канеше се да каже, че не е нещо необичайно за Дру да се заключи в стаята си сама, ала тя бе изглеждала наистина разстроена, когато бе излязла от кухнята.

— Не се отказвай — посъветва го. — Понякога се налага да чукаш поне двайсетина минути. Или пък би могъл да предложиш да изгледате някой филм на ужасите заедно.

Марк придоби унило изражение.

— Не мисля, че ще ми хареса да изгледам някой филм на ужасите.

— Знае ли човек — казала бе Ема.

Той се бе обърнал, за да поеме обратно по стълбите, но после се беше поколебал.

— Тревожа се и за вас с Джулс — добавил бе по-тихо. — Инквизиторът не ми харесва, нито мисълта да ви подложи на разпит. Напомня ми за краля на тъмните елфи.

Ема се беше сепнала.

— Така ли?

— И двамата ме карат да се чувствам по един и същи начин. Не мога да го обясня, но…

Една врата се беше отворила на площадката над тях — тази на Кристина. Тя беше пристъпила напред, хвърляйки поглед надолу.

— Ема? Чудех се дали…

Беше млъкнала, когато беше видяла Марк, и двамата се бяха взрели един в друг по начин, от който Ема се почувства така, сякаш се беше изпарила напълно.