Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Аз го направих. — Кожата около устата на Джулиън беше пребледняла. — Ема нямаше нищо общо с това.

Ема почувства как насред страха й припламна слаба искрица облекчение. Все още ми пази гърба.

Джия сведе поглед към ръцете си.

— Ако ви изпратя всичките у дома, ще се надигне бунт. Ако Диърборн получи възможност да ви разпита, общественото внимание ще се отклони от вас. Членовете на Кохортата се съмняват във вашата лоялност най-вече заради Хелън и Марк.

Джулиън се изсмя рязко.

— Подозират ни заради брат ни и сестра ни? Повече, отколкото, че аз доведох онова нещо… аз доведох Анабел в града? Обещах, че всичко ще бъде наред? Ала това, което има значение, е кръвта на Марк и Хелън?

— В очите на грешните хора кръвта винаги има значение. — В гласа на Джия се долавяше рядка за нея горчилка. Тя прокара ръка по лицето си. — Не ви моля да застанете на негова страна. Господи, изобщо не ви моля за това. Просто му дайте да разбере, че сте жертви на Анабел. Онези, които не са членове на Кохортата, ви съчувстват ужасно в този момент заради Ливия… той няма да иска да върви твърде много в разрез с общественото мнение.

— Значи, се очаква да изиграем нещо като безсмислен малък танц? — попита Ема. — Оставяме инквизитора да ни разпита най-вече за пред другите, след което можем да се приберем у дома?

Джия се усмихна мрачно.

— Ето че вече разбираш какво представлява политиката.

— Не се ли притесняваш да поставиш Ейлийн и Хелън начело на Института в Лос Анджелис? Като се имат предвид опасенията на Кохортата по отношение на Хелън? — попита Даяна.

— Ще бъде само Ейлийн. — Джулиън се взираше в Джия с нетрепващ поглед. — Дъщерята на консула. Хелън няма да ръководи нищо.

— Така е — потвърди Джия, — и не, и на мен не ми харесва. Ала това може би е начин окончателно да ги върнем от остров Врангел. Поради което моля за вашата помощ… и на тримата.

— И аз ли ще бъда разпитана? — попита Даяна и в гласа й се долавяше силно напрежение.

— Не — отвърна Джия. — Но ще имам нужда от помощта ти. Както ми помогна по-рано с онази папка с доклади.

— Доклади? — повтори Ема. — Как може някакви си доклади да имат значение в момента?

Даяна обаче изглеждаше така, сякаш разбираше някакъв таен език, на който Джия говореше.

— Разбира се, че ще остана. Стига само да е ясно, че помагам на теб и че интересите ми по никакъв начин не се припокриват с тези на инквизитора.

— Разбирам — каза Джия.

Думите нито пък моите увиснаха неизречени във въздуха.

— Ами децата? — попита Ема. — Не могат да се върнат в Лос Анджелис без нас.

Обърна се към Джулиън, очаквайки го да каже, че няма да бъде разделен от по-младите си братя и сестра. Че те имаха нужда от него, че би трябвало да останат в Идрис.

— Хелън ще се грижи за тях — заяви той, без да я поглежда. — Тя иска да го направи. Всичко ще бъде наред. Тя им е сестра.

— Значи, решено е. — Джия се изправи зад бюрото си. — Може да им съберете багажа, ще им отворим Портал тази вечер.

Джулиън също се изправи, отмятайки косата, паднала над очите му, с бинтованата си ръка.

Какво, по дяволите, ти става , помисли си Ема. С Джулиън се случваше нещо отвъд онова, което можеше да бъде обяснено със скръбта. Тя не просто го знаеше, чувстваше го от дъното на онова дълбоко място, където парабатайската връзка подръпваше сърцето й.

И по-късно тази вечер, когато другите си тръгнеха, щеше да открие какво бе то.

Когато влезе в стаята на Кристина, Ема я завари да си събира багажа. Правеше го така, както правеше всичко останало — грижливо и прецизно. Нави внимателно всичките си дрехи, за да не се намачкат, прибра всичко влажно в найлонови пликчета и пъхна обувките си в меки торбички, за да не изцапат нищо.

— Нали ти е ясно, че когато аз си събирам багажа, просто хвърлям всичко в един куфар и сядам отгоре му, докато Джулиън се опитва да закопчае ципа? — подхвърли Ема.

Кристина вдигна поглед и се усмихна.

— Изприщвам се само при мисълта за това.

Ема се облегна на стената. Чувстваше се безкрайно изтощена и странно самотна, сякаш Кристина и останалите от семейство Блекторн вече си бяха заминали.

— Моля те, кажи ми, че ще бъдеш в Института, когато се прибера — каза.

Кристина спря да си събира нещата и наведе поглед към отворения върху леглото куфар, който семейство Пенхалоу й бяха дали, хапейки долната си устна.

— Знаеш ли колко дълго ще се забавите?

— Няколко дни.