Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Това е шамар в лицето на семейство Блекторн. — Ръката на Кийрън трепереше. — Ще бъдат съкрушени, също като Кристина. А той е опасен мъж. Смъртоносен мъж. — Когато вдигна очи към Диего, те бяха тъмни като нощта и буреносно сиви. — Какво можем да направим?

— Очевидно е, че не знам нищо за хората — рече Диего, мислейки си за Зара, за Хайме, за всички лъжи, които беше изрекъл, и как никоя от тях не бе постигнала онова, което беше искал, а само още повече беше влошила всичко. — Никой не би трябвало да ме пита как да разреши каквото и да е.

Кийрън го погледна учудено и той отпусна лице в ръцете си.

— Знам, че точно сега тези думи несъмнено ви се струват празни — каза Джия, но толкова съжалявам за Ливия.

— Имате право — отвърна Джулиън. — Празни са.

Изглеждаше, сякаш скръбта го беше потопила във вана, пълна с лед, помисли си Ема. Всичко у него беше студено — очите, изражението, тонът му. Опита да си спомни момчето, което предишната нощ се беше вкопчило в нея с такава страст, но то сякаш бе на милион мили от там.

Беше късен следобед и демонските кули приличаха на редица нащърбени диаманти на фона на небето на Аликанте. Ема се огледа наоколо, спомняйки си последния път, когато беше в тази стая — беше на дванайсет години и бе впечатлена от това колко бе приятна, с дебели килими под краката и писалище от искрящ махагон.

Тя, Джулиън и Даяна седяха в големите кресла пред бюрото на Джия. Даяна изглеждаше бясна, лицето на Джулиън беше безизразно.

— Тези деца са уморени и съсипани от скръб — заяви Даяна. — Уважавам преценката ти, Джия, ала трябва ли да бъде точно сега?

— Трябва — отвърна Джия, — защото Хорас Диърборн иска да разпита Хелън и Марк, и всички други долноземци или такива, в чиито вени има долноземска кръв, в Аликанте. Магнус и Алек вече си стягат нещата и ще си отворят Портал тази вечер. Ивлин Хайсмит се прибра в Лондонския институт, така че те могат да си отидат у дома в Ню Йорк. — Джия притисна пръсти до челото си. — Бих предположила, че ще искате Хелън и Марк също да си заминат.

— Той иска какво ? — Ема се изпъна в стола си, възмутена. — Не може да му позволите.

— Ръцете ми са вързани. Беше избран с множество от гласовете. — Джия се намръщи. — Разпитите на хора са част от задълженията на инквизитора… решението е по негова преценка.

— Сякаш можем да имаме доверие на преценката на Хорас Диърборн — заяви Даяна.

— Поради което ви предупреждавам — каза Джия. — Предлагам Хелън и Марк (и Ейлийн, тъй като тя няма да се отдели от Хелън) още тази вечер да отидат с Портал в Лос Анджелис.

Последва миг мълчание.

— Предлагате да изпратите Хелън в Лос Анджелис? — попита Джулиън. — Не на остров Врангел?

— Предлагам Хелън и Ейлийн временно да ръководят Лосанджелиския институт — каза Джия и Ема буквално усети как кипва. — Като консул, е в моите правомощия и вярвам, че мога да го направя сега, докато вниманието на Диърборн е ангажирано другаде.

— Значи, казвате, че всички би трябвало да се върнем в Лос Анджелис? — попита Ема. — И Хелън и Ейлийн могат да дойдат с нас? Това е страхотно, това е…

— Няма предвид всички нас — намеси се Джулиън. И двете му ръце бяха превързани. Беше извадил повечето от треските сам, с върха на остър нож, превръзките бяха изцапани с кръв. Той като че ли не го беше усетил… Ема бе почувствала болката, докато гледаше как кожата му се разтваря под острието, но той не беше трепнал. — Има предвид, че Даяна, ти и аз ще останем тук, в Идрис.

— Винаги си бил умен, Джулиън — отбеляза Джия, макар да не звучеше така, сякаш се възхищава особено на това му качество.

— Ако Хелън и Марк не са тук, той ще разпита нас — каза Джулиън. — Не е ли така?

— Не — заяви Даяна остро. — Те са деца .

— Да — отвърна Джия. — И едно от тях счупи Меча на смъртните. Инквизиторът, като всички останали, отчаяно иска да знае как. Кортана е легендарен меч, но е просто меч. Не би трябвало да е в състояние да прекърши Мелартак.

— Може да ме попита, но аз не знам защо се счупи — заяви Ема. — Замахнах срещу Анабел, защото тя се опитваше да ме убие. Беше самоотбрана…

— Хората са ужасени. А в страха няма логика — рече Джия. — Слава на Ангела, че Бокалът и Огледалото са невредими. — Тя въздъхна. — Не би могло да има по-лош момент, в който Мечът на смъртните да се счупи, сега, във време на сериозна нестабилност, когато може би ни заплашва война с елфите. И след като кралят на тъмните елфи грабна Анабел от Залата на Съвета… Нима не разбирате колко ясно си дават сметка членовете на Клейва, че вие бяхте тези, които я доведоха тук?