Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Плача? — Тай не изглеждаше ядосан, но интензивността в сивите му очи се усили. Все още стискаше медальона. — Всички би трябвало да са тъжни. Ала то е, защото приемат, че Ливи е мъртва. Но не и аз. Аз не го приемам.

— Какво?

— Ще я съживя — заяви Тай.

Кит се отпусна тежко на перваза.

— И как ще го направиш?

Тай пусна медальона и извади телефона от джоба си.

— Бяха в телефона на Джулиън — каза той. — Направил ги е, когато беше в библиотеката с Анабел. Снимки на страници от Черната книга на мъртвите.

— Как ги взе? — Кит знаеше, че есемесите не работеха в Идрис. — Джулиън знае ли, че ги имаш?

— Настроих телефона му така, че да се архивира на моя. Не мисля, че той го знае. А после, когато видях това в Лондон, аз… — Тай го погледна разтревожено. — Няма да му кажеш, нали?

— Разбира се, че не.

— Ще седнеш ли до мен, за да ги разгледаш?

Кит искаше да каже „не“, но не бе в състояние да го направи. Искаше това да не се случва, ала то се случваше. Когато седна на леглото, матракът хлътна и лакътят му неволно се чукна в този на Тай. Кожата му беше гореща до неговата, дори през тениската, сякаш имаше треска.

И през ум не му мина, че Тай може да лъже или да греши, и действително не изглеждаше така. След петнайсет години с Джони Рук, Кит много добре знаеше какво представляват книгите с лоши магии, а тази определено изглеждаше зла. Магии, надраскани със ситен почерк, покриваха страниците заедно с плашещи рисунки на трупове, изпълзяващи от гробове, лица, разкривени в писък, и овъглени скелети. Тай обаче не гледаше рисунките така, сякаш бяха плашещи, гледаше ги така, сякаш бяха Свещеният граал.

— Това е най-могъщата книга с магии за съживяване на мъртвите, съществувала някога — каза той. — Ето защо няма значение, че изгориха тялото на Ливи. С магии като тези тя може да бъде съживена невредима, независимо какво я е сполетяло, независимо колко дълго… — Той не довърши и си пое разтърсваща глътка въздух. — Само че аз не искам да чакам. Искам да започна веднага щом се върнем в Лос Анджелис.

— Малкълм Фейд не уби ли цял куп хора, за да съживи Анабел? — попита Кит.

— Корелацията не означава причинно-следствена връзка, Уотсън. Най-лесният начин да правиш черна магия е с енергия от смърт. Живот за смърт, казано по-просто. Съществуват обаче и други източници на енергия. Никога не бих убил когото и да било.

Направи физиономия, която вероятно би трябвало да е презрителна, но всъщност беше просто сладка.

— Не мисля, че Ливи би искала да се занимаваш с черна магия — изтъкна Кит.

Тай остави телефона си настрани.

— Не мисля, че Ливи би искала да е мъртва.

Кит почувства думите като удар в гърдите си, но преди да успее да отговори, от долния етаж долетя глъчка. Двамата с Тай изтичаха до върха на стълбището и погледнаха в кухнята.

Мануел, испанският приятел на Зара Диърборн, беше там, облечен в униформата на Гард, върху устните му играеше ехидна усмивка. Кит се приведе напред, за да види с кого говори. Зърна Джулиън, облегнат на масата с безизразно лице. Останалите бяха пръснати из кухнята. Ема изглеждаше бясна и Кристина беше сложила ръка върху нейната, сякаш за да я удържи.

— Сериозно? — каза Хелън яростно. — Не можа да изчакаш деня след погребението на сестра ни, за да завлечеш Ема и Джулс в Гард?

Мануел сви рамене, видимо безразличен.

— Трябва да бъде сега. Консулът настоя.

— Какво става? — попита Ейлийн. — Говориш за майка ми. Тя не би поискала да ги види, без да има основателна причина за това.

— Става дума за Меча на смъртните — каза Мануел. — Това достатъчно основателна причина ли е според вас?

Тай повлече Кит за ръката, издърпвайки го от стълбите. Отдалечиха се по коридора на горния етаж, гласовете зад гърба им отслабнаха, но си останаха все така припрени.

— Мислиш ли, че ще отидат? — попита Кит.

— Ема и Джулс? Трябва да отидат. Консулът ги вика — отвърна Тай. — Но щом е тя, а не инквизиторът, всичко ще бъде наред.

Наведе се към Кит, който се беше облегнал на стената; миришеше на лагерен огън.

— Мога да го направя и без теб. Да съживя Ливи, имам предвид. Но не искам. Шерлок не прави нищо без Уотсън.

— Казал ли си на някой друг?

— Не. — Тай беше издърпал ръкавите над дланите си и пръстите му си играеха с плата. — Знам, че трябва да го пазим в тайна. На другите няма да им хареса, но когато Ливи се върне, ще бъдат щастливи и няма да ги е грижа.

— По-добре да искаш прошка, отколкото позволение.

Кит се чувстваше замаян.